Единственият начин да се справим с шумолящите пликчета е да ни бръкнат дълбоко в джоба
Наричаме се страна на розите. Наричат ни и страната на киселото мляко. Доколко все още ни пасват тези определения не е сигурно. Сигурно е друго. Родината ни може да бъде обявена и за “страната на найлоновите торбички”. Не защото другаде ги няма, а защото у нас са се сдобили с особена показност.
Ветреят се на воля навсякъде
Използват се поголовно за всичко. Все още по-така найлонови торбички (шаренки, лъскави, най-добре “маркови”) се носят дори като чанта тип “официална”.
Макар че, както често се случва, и тази титла ни беше отрязана. През миналата година Ройтерс обяви: “Найлоновите торби вече са символ на Африка, подобно на лъвовете и на равнините. Милиарди изхвърлени пликове и торби шумолят в храстите из континента и са заринали градовете от Кейптаун до Казабланка”.
Е, ще се задоволим България да е умален модел на Африка, макар и без свободно движение на лъвове.
До тук – зле! Но не съвсем, има и добра новина. Изненадващо можем да се окажем в крак със световните тенденции. Не от челниците, но поне да се впишем сред масовката. Което си е направо постижение.
Големите търговски вериги у нас тия дни обявиха, че ще заменят найлоновите торби с хартиени. Всъщност битката с найлона тръгна преди около година, когато за шумолящите торби започна да се плаща във всички големи вериги. В тези с чуждестранен произход торбичките винаги са били с пари, просто ги последваха и българските фирми.
А в последно време цели градове обявят бойкот на найлона. Велико Търново беше пръв, последваха го Сливен, Кюстендил, идат и други.
И всичко това на практика по едно и също време с далеч “по-цивилизовани” държави. Съвсем прясна е новината, че британски търговски вериги намаляват потреблението на найлонови торбички. Потребителите ще бъдат убеждавани да използват по-малко торбички, както и стари и такива подходящи за рециклиране. От 1 юни найлоновите торбички за еднократна употреба ще бъдат изтеглени от девет големи вериги хипермаркети в Атина, от които пазарува 80% от населението в столицата. Очаква се инициативата да бъде последвана в цяла Гърция. В Италия пък нещата се задвижват съвсем централизирано. Правителството реши да се прекрати използването на полиетиленови торбички в страната от 1 януари 2010 г.
До тук – добре! Оказва се обаче, че пак нещата отиват на зле. У нас битката ще е много трудна, като всяка битка, която разчита най-вече на съвестта на българина, на осъзнатата необходимост.
Битката с найлона
Първата задача от битката с найлона е да се намали прекалено разточителното ползване. Най-лесният и ефективен начин за у нас е торбичките навсякъде да са платени. На нашенеца обаче масово не му става ясно защо му се налага да брои стотинки за торбичка, след като досега почти навсякъде “му се полагат”. И веднага си мисли, че това е поредният опит на търговците да му скроят капа, да му бръкнат в джоба. И негодува нашенецът. Ами нека, след като по друг начин няма как да стане. А по този начин става. Факт. Преди около година една от най-големите родни вериги супермаркети въведе заплащането на торбичките в магазините си. Започнаха всеки път, когато купувачът стигне до касата, да го питат иска ли торбичка. Оказа се, че голяма част от потребителите се отказват по чисто финансови съображения, нищо, че найлоновото атрибутче е само 10 стотинки. Други пък споделят, че понеже се плащат, вече не ги изхвърлят като нещо напълно ненужно, а ги използват за домашните си кофи за боклук, примерно, вместо да купуват от специалните – пак найлонови.
Това е, паричната “санкция” действа.
През 2002 г. правителството на Южна Африка задължава производителите да правят по-издръжливи и по-скъпи найлоновите торби, за да намалят продажбите им. Резултатът е 90% спад в употребата им. В Ирландия пък въвеждат такса от 15 цента за употреба на найлонови торбички пак през 2002 г. и също води до 90-процентов спад.
Явно не само у нас бъркането в джоба е основен механизъм.
Има и
други начини за решаване на проблема
но със сигурност далеч по-трудно ще си пробият път.
Например използването на чанти за многократна употреба. Такива са пазарски чанти от тъкан полипропилен, които наистина са здрави - могат де се ползват поне една година и имат най-малко въздействие върху околната среда. Ако търговците насърчават употребата им, биха спечелили, защото тези чанти са добри като рекламен носител. Проблемът с тях е, че свикналият да не си носи чанта от вкъщи, трябва да променя навика си. А и почти винаги една чанта не е достатъчна. Така че това е добро решение за супермаркетите, но незадоволяващо на 100% нуждите на потребителите.
Като че ли най-лесният начин за преборване с найлоновите торбички е замяната им с хартиени. Огромното им предимство е, че в природата се разлагат напълно, а и са толкова тежки, че вятърът не ги развява навсякъде (особено като се намокрят). Но има и едно огромно “но”. В началото на жизнения път на хартиените торби стои голямо количество дървесина, както и много енергия и вода. А и потребителят пак няма да е доволен – по-тежки са, заемат повече място от полиетиленовите.
Идва ред и на друго възможно решение - използването на разградими полиетиленови торбички. В последните десетина години канадски, американски и английски фирми разработиха технологии, чрез които може от полиетилен да се произвеждат разградими торби (т.нар. оксодеградация). И пак “но”. Става въпрос за разградими, а не за биоразградими материали. Което ще рече, че се саморазпадат на малки фрагменти, като за 24-30 месеца изчезват, но само визуално.
Стигаме до биоразградимите торбички. Група от фирми в Европа са разработили материал, много близък по свойства до полиетилена, но в същото време 100% биоразградим. Нещо повече, в условията на индустриално компостиране, този материал се разгражда за най-много 6 месеца. И още - около 60% от материала се произвежда от растения - царевица и др. Всичко това, разбира се, прави материала много переспективен. И то не само за торбички, но и като заместител на много от пластмасите. Но пак има проблем. Тази група от фирми така се е защитила с патенти и сертификати, че други производители трудно ще излязат на пазара. Цената, която държат в момента, е 2-3 пъти по-висока от тази на обикновения полиетилен, въпреки че естествените суровини, от които се произвежда този материал, са по-ниски. А и материалът не е подходящ за любимите ни тънки торбички.
Разбира се справянето с найлоновите торбички може да се реши и по други начини. Например с категорична забрана, както е в няколко щата в Индия и в Бангладеш. Звучи лесно, но я да го приложим на практика.
Или пък, както е в Ирландия – чрез държавна такса. Да, става, но работи само в общества, в които търговците честно декларират продажбите си, а държавата честно разпределя парите от таксите. Иначе става само едно преразпределение на пари и голям процент намаляване употребата на полиетиленови торбички, но... по документи.
Безсмъртното чудовище
Изработването на една найлонови торбичка отнема 1 секунда, Използването й продължава средно 12 минути, така е изчислено в световен мащаб. Времето на разпад на една такава торбичка в този й вид е между 10 и 50 години в най-добрия случай, в зависимост от вида и от средата, в която бъде изхвърлена. На някои от найлоните са им нужни и 500 - 1000 години, за да прекратят съществуването си.
За една година в света се използват над 2 трилиона найлонови торбички. средно по 300 бройки на възрастен човек. По 1 милион за 1 минута..
Безсмърнтото чудовище завладяло ни отвсякъде всъщност е доста младо за влиянието, с което се е сдобило. Само на 50 години. И това чудо ни е дар от американците, нищо, че те са сред първите, които се отказват от него.
Производството на найлонови торби започва през 1957 г. в САЩ за опаковане на хляб. През 70-те години на миналия век навлизат в апогея си – като идеални за пазаруване - леки, евтини, водоустойчиви, издръжливи.
Правят се от нефт или газ. В сравнение с хартиените пакети за производството им се използва 40% по-малко енергия, отделят се 70% по-малко вредни вещества във въздуха и 80% - в почвата. Заемат и много по-малко място сред другите боклуци на бунището.
Да, изглеждат напълно безобидни. Само на пръв поглед обаче. Защото на практика са по-дълготрайни от един човешки живот, а някои от тях – вечни. Дори и след като се раздробят с времето, следва попадането им в почвата и водите.
На снимките:
2
Почти 95% от боклука на домакинствата в големите населени места се изхвърля в кофите в найлонови торбички.
3
През миналата година собствениците на домашни кучета във Варна бяха приканени да пазят града си чист, но за сметка на неекологичните найлонови пликчета.
4
Опаковките на безалкохолните не са по-малко екологично опасни от найлоновите пликчета.
Снимки БГНЕС
Автор: Ани Димитрова
Прочетена: 400
