Дърводобивни фирми чакат искрата да се прехвърли при нас
Гърция е в пламъци отново. Слава Богу, не в размерите от миналото лято, когато загинаха 77 човека, изпепелени бяха стотици хиляди декари гори, изгоряха къщи. Но огънят върна отново спомените от кошмара, а вестниците в южната ни съседка не бяха никак ласкави към предприетите от властите действия.
Когато гори плевнята на съседа
е много вероятно да запали и нашата къща. След случилото се миналото лято тази народна мъдрост не звучи никак архаично. Тогава само от 1 до 29 юли у нас станаха 12 064 пожара или около 10 пъти повече от същия месец на 2006-та. Горещото лято, небрежност, умисъл, лошото състояние на противопожарната техника, да не забравяме и бизнеса с изгорялата дървесина – налице бяха всичките предпоставки.
Резултатите също са тревожни: щети за милиони левове, унищожени гори (160 000 кубика дървесина напълно изгоряха само в Старозагорско), поражения върху екосистемата, които не се изчисляват в пари.
Броят на пожарите у нас има закономерност. Във всеки момент, в който възникне вратичка, свързана с износа на изгоряла дървесина, той се увеличава. Както се получи миналото лято.
От 2002 г. с постановление на Министерския съвет беше забранен износът на обгоряла дървесина. С влизането в ЕС реално тази забрана престана да действа за държавите членки, например Румъния и Гърция. Забраната не беше отменена, но по правилата на общия европазар нямаше ограничения за движението на каквито и да е стоки в рамките на ЕС, следователно и на дървесина. А и по границите с нашите съседки от ЕС няма митнически контрол. Едва след като беше отминало „горящото” лято в България, в края на август правителството разгледа постановление, с което да се забрани износа. Но и в него пак възможността Гърция или Румъния нямаше как да бъде ограничена.
Наистина, не можем да забраним износа за ЕС, но можем да наложим
вето върху търговията с обгоряла дървесина
у нас. Можем и да забраним изобщо обработката на изгорели трупи. Обаче това не става – политиката обича доходоносния бизнес. А статистиката беше красноречива – 10 пъти повече пожари. В сайтовете на еколозите могат да се намерят интересни хипотези за съзнателното законово бездействие. Обединява ги подозрението в политически чадър над фирми от обръча на Доган. Отделни реплики на длъжностни лица, също насочват в тази посока.
След тежките пожари миналата година в Старозагорско инж. Димитър Колевичин, заместник- началник на РУГ в Стара Загора, се върна в спомените си: "през периода 1999-2002 са изгорели близо 30 хиляди декара гори в Старозагорска област. Единствените, които изкупуваха изгоряла дървесина бяха завод “Габровница”. От всякъде, където имаше пожари - Сливен, Кърджали и другаде, обгорелите дървета се караха в Габровница."
Проверка на централен всекидневник пък показва, че през 2000 г. истанбулският холдинг "Кастамону ентегре" купува от два приватизационни фонда акциите на някогашното държавно дървопреработвателно предприятие "Габровница”. Подизпълнители на турския холдинг пък били фирмите на братята Бесоолу. По-големият от братята Бесоолу - собственици на "Лес транс" и "Тера транс", бил общински съветник в Павел Баня от квотата на ДПС.
И друга закономерност забелязаха журналистическите проверки миналото лято - пожарите пламваха предимно в райони с концентрация на дърводобивни фирми, собственост на „граждани от турския етнос” (в. 24 часа). Визират се Старозагорско, Пазарджишко, Хасковско и Кърджалийско. Както и че повечето пожари са в борови гори – при тези дървета изгаря само кората, но вътрешността е незасегната.
Правителството отново изчаква с превенцията
Лято’2008 започна. Към момента не откриваме намерение на правителството да попречи по някакъв начин на износа на обгоряла дървесина. Дано ние да сме пропуснали информацията, ако е направило нещо в тази посока. Защото иначе пак пожарите ще са с пъти повече, но вече от тези през 2007 г. Така де, през м.г. търговците с обгоряла дървесина си направиха генералната репетиция. Днес бизнесът им трябва да върви по вода. И ще върви, ако отново решението на кабинета “Станишев”дойде заедно с есенните дъждове.
Ако се доверим на зам.-директора на службата „Пожарна безопасност и защита на населението” комисар Асен Игнатов, който не вярва, че умишлените пожари са преобладаващата причина, да видим какво се прави, за да не се допускат другите.
Превенцията и в тази област е добра мярка дългосрочно. Факт е обаче, че хората не знаят нито как да се държат по време на пожар, нито как да внимават с кибрита, фасовете и стърнищата. Глас в пустиня остана предложението на Меглена Плугчиева, някога зам.-министър на земеделието и горите, после посланик в Германия, сега вицепремиер, стърнищата да се палят само в присъствието на служители от пожарната. Да, ще имат повече работа с обикалянето на районите, но при всички случаи ще е по-безопасно от това да гасят вече разразилата се стихия.
Кампанийното информационно насищане също не дава особени резултати. Да, интересна беше идеята с SMS-ите миналата година. Пожарната подготви препоръки, а мобилните оператори ги пускаха. Вероятно ще повторят акцията, няма лошо, ако накрая обаче преброят по-малко изпепелени декари.
Както и за други бедствия, и за пожарите е необходимо обучение, заложено още в учебните програми, целенасочена и непрекъсната информация и естествено строг контрол. Службите и институциите отчитат всяка година предприетите мерки, но когато темата отмине, заспиват отново дълбок сън. Сал едни екозащитници говорят непрекъснато. Но защо никой не им обръща внимание – това е вече съвсем друга тема.
Автор: Лора Янова
Прочетена: 162
