Практикуващите Parkour имат много повече избор. Те могат да ходят, да тичат, да се превъртат и скачат, да се люлеят, да прескачат
“Практикуващите Parkour имат много повече избор. Те могат да ходят, да тичат, да се превъртат и скачат, да се люлеят, да прескачат, да се приземяват и още много други неща. Умът почти мигновено обмисля идеята за намиране на нови пътища. Ако използвате някое препятствие по напълно нов и непознат за обществото начин, това е сигнал, че обществото пропуска възможностите и че има грешка в навиците си”.
От Northernparkour.com
Паркур е абсолютният хит на едва започналото лято във Велико Търново. Този нов, много атрактивен и доста плашещ спорт добива размерите на епидемия. Възрастта на “прясно” вманиачените по него драстично се снижава. В това може да се убеди всеки, който привечер се разхожда край паметника “Асеневци”, край неизползваемите водоскоци в парк “Марно поле”, край сравнително пустата детска площадка с изпочупени съоръжения в парк “Дружба” и др. По тези места на малки групички момчета и дори деца, скачат като че ли са крилати...
Паркур е
най-бързият начин за придвижване
от една точка до друга, като при това се изразходва най-малко енергия. Това се казва в общодостъпната информация за тази дисциплина. На непосветените обаче не е ясно колко точно енергия трябва да се изразходи за невероятните премятания, смъртно опасните салта, нечовешките подскоци, противоречащите на гравитацията катерениия...
Този атрактивен начин за преодоляване на градска среда произлиза от френска философия, наречена Metod Naturele естествен метод. Тази дисциплина е създадена през 60-те години, за да направи армията на Франция най-бързо придвижващата се.
Философията на паркур и фрий рън изключва употребата на алкохол, наркотици и всякакви упойващи средства.
На практика този спорт развива всяко мускулче, всички физически способности на човешкото тяло. В същото време той изисква постоянна концентрация и мислене в три измерения преценяване на разстояния, преценяване на възможности и преценяване на риск.
Стандартно един паркур отбор има не повече от 67 членове. Тази тенденция идва от френския филм “Ямакаши”, който се оказва библията на всеки “трейсър”, както наричат себе си тези момчета. Над 80 са по-известните в България отбори, като основни фаворити са членовете на Sofia Street Squad (Sx3). Именно по тяхна инициатива се провеждат повечето “jam”-срещи, или на паркур жаргон “джамове”. Другите най-успешни родни отбори са Flyover the Gravity, Sofia Jumpers Crew, Action Teem Plovdiv, варненският Espada... Въпросните “джамове” не са толкова състезания, колкото
забавления и демонстрации на умения
През юли миналата година момчета от цялата страна се стекоха на “Конниците” в старата столица за летен “джам”. Всички изкушени от паркур търновци с нетърпение очакваха и този юли, но за жалост преди дни се появи съобщение, че срещата на трейсърите този път ще бъде в Плевен.
Заниманията с паркур са шок за родителите, потвърждават Крис и Венци част от малка групичка великотърновски трейсъри. Двамата се срещнали случайно преди година и половина, когато Крис бил на 14, а Венци едва 12-годишен. Тогава великотърновските момчета търсели съмишленици, с които да “скачат”. Естествено в основата на тяхното любопитство към паркур са филмите наръчници “Ямакаши” и “Предградие 13”. Последвало ровене в интернет, където изобилства от специални уроци по “летене”, както и стотици видеофилмчета от целия свят.
Първо тренировки в зала
За щастие, преди да излязат на улицата, благоразумните момчета използвали за тренировки залата за лека атлетика на стадиона.
Преди да се престрашат да скачат направо върху плочки, асфалт и бетон, правели салтата си над различни детски пясъчници. Независимо от това новината за заниманията им първоначално разтресла родителите и на двамата. И това никак не е чудно, като се има предвид какви неща правят трейсърите, без да са обезопасени по какъвто и да е начин. Постепенно шокът на родителите отстъпил място на доверието, твърдят двамата. “Наистина е опасно, но пък спортуваме, вместо да се крием по кафенетата да пием и пушим”, коментират момчета, които освен всичко са и почти отличници.
Парадоксалното в още кратката, но пъстра биография на Венци е, че 7 пъти е чупил ръцете си, само че не заради паркур заниманията, а докато играе с деца пред блока или кара колело. “Наистина, докато опитваше едно салто, на 2 пъти пада лошо от покрива на един и същ гараж, но тогава не се нарани. Само пострада от опарването на коприва”, обяснява приятелят му Крис. Самият той също се е разминал със сериозни наранявания и счупвания, ако се изключи обездвижената за кратко челюст, срещнала във въздуха собственото му коляно.
Във В. Търново изобилстват подходящи за паркур препятствия, но повечето са за добре подготвени хора, обясняват Крис и Венци, които са самоуки, но не се плашат от сложни терени, а и могат добре да преценяват възможностите си. Този спорт е още по-атрактивен, ако с него се занимават хора, тренирали гимнастика или акробатика, обясняват тийнейджърите малко преди да съберат очите ни в точка.
С помощта на думи, известни на малцина, двамата набързо уточняват програмата, която ще представят специално за “Фактор”, както и мястото, където всичко ще се случи. “Все още не мога много да се катеря по сгради, стигам само до първия етаж”, извинително казва Венци, преди да полети над изпъстрените с графити стени край рядко използван подлез на ул. “Полтава”.
Автор: Габриела Игнатовна
Прочетена: 336
