Ние нямаме проблем с ЕС, общността има проблем с нас, казва доц. Огнян Минчев
Това, че сме най-бедните в Европейския съюз, вече не е новина за никой. И въпреки че година и половина след влизането ни в съюза за предприсъединителната еуфория няма покритие, продължаваме силно да се уповаваме на него. Надяваме се на ЕС обаче в индивидуален план, предимно като отделни личности. Като общество, с всичките му там връзки, навици, норми, сме направо в шок. Казват го социолози и политолози, а шамарите откъм Брюксел го потвърждават.
Според д-р Живко Георгиев от BBSS “Галъп Интернешънъл” няколко са били основните очаквания на обществото ни в навечерието на присъединяването към общността. Страховете се пораждали от опасения за ценови шок, за масови фалити и за нова емигрантска вълна. Упованията пък са били възлагани на приток от големи ресурси, на почти неограничени възможности за работа, пътувания и учение и на оптимизъм за бъдещето.
Като изключим скока в цените, който обаче не се свързва с ЕС, почти нищо от останалото не се случи в подозираните мащаби. И въпреки че големите пари ги няма, оставаме оптимистично настроени спрямо общността. Този положителен заряд не се топи дори от отрицателния доклад, с който Брюксел се готви да ни цапардоса на 23 юли. Обяснението е във факта, че сме съгласни с критиките и Брюксел се възприема като мисия, който е способен да изправи нашите гърбици. С други думи, копнеем по загубената държавност, но за възстановяването й се уповаваме на Брюксел.
БГ-общежитието неприемливо за ЕС
Шокът за обществото ни обаче е голям и ме връща назад в историята към живота на дядо ми, Бог да го прости. Той бе от тракийските българи и бе преживял няколко големи катаклизми през живота си – лични и национални. През 1903 г. е между тези, които бягат в България след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание, след това близо 7 години е войник, включително и на фронта през Балканската и Междусъюзническата война, напуска родното си село заедно със съселяните си през октомври 1913 г., подгонени от турския аскер, преживява и Втората световна война. В разказите му за тези повратни моменти обаче емоциите бяха поизбледнели, а се възпламеняваха, когато станеше дума за събитие в мирно време – за колективизацията през 1948 г. „Доброволното” изземане тогава на стоката от селяните и събирането й на едно място е поболявала хората, карало ги е да се щурат като глумави и е хвърлило в шок селското ни тогава общество.
Шок изживя обществото ни и с промените след 1989 г. Както и през 40-те години, той отново е свързан с поврата в отношението към собствеността. Но ако за новото обществото бе гласувало, от полукриминалния начин при преразпределението на националното ни богатство, то и днес не може да се освести. Т.нар. ни елит – политически и икономически, така пък бързо свикна с „мекото на хляба”, че сега е в потрес от изискването на ЕС да живее по норми, на светло, без балканска далавера. Така в крайна сметка в шок е цялото общество - като общежитие с явно неприемливи за новите ни европейски комшии норми за общуване.
Всъщност, Брюксел и затова ни шамаросва – защото елитът ни дава лош пример и не иска да ни води по правия път. България е устойчиво корумпирана според последни изследвания на Transparency International, а политическата корупция е значима пречка пред развитието ни. Понякога нормативните актове се правят, за да се узаконят корупционни практики, а т.нар. големи риби във властта не се преследват за корупция, признава и съдията от ВАС Николай Дърмовски. Намаляват делата за корупцията, обществото проявява все по-голяма търпимост към нея, а това е опасно, допълва прокурорът от ВКП Евгени Трифонов.
Всичко е на тезгяха, включително гласовете
Институциите в голяма степен са фасадни и зад тях прозира реалната власт на олигарси, сочи доц. Огнян Минчев от Института за международни и регионални изследвания. Сивият сектор вече и открито заобикаля политическата класа, като директно си „пазарува” избиратели, допълва той. Това по думите му е дегенерация на българската политическа система (демократическа по фасада) и е основният проблем на българското членство за ЕС.
Според д-р Живко Георгиев обаче на сивия сектор не трябва да се отдава такава тежест, защото по този начин политическият елит, който носи отговорност за нерешаването на проблемите, се оневинява. По думите му у нас има не толкова купуване, колкото продаване на гласове или при модернизацията пазарът тотално е победил. „Всичко е на тезгяха” означава победа на консумативното общество, но според експрезидента на Франция Франсоа Митеран: общество в пазарна икономика – да, но пазарно общество – не!
Живко Георгиев смята, че сивата икономика ще губи терен, защото е по-слабо конкурентна, а заедно с нея ще си отиде и нейното представителство. Проф. Георги Карасимеонов, Институт за политически и правни изследвания, също е на мнение, че проблемът с купуването на гласове ще отшуми. С укрепването на средната класа в България, която участва рационално в политическите процеси, проблемът ще отпадне, както е станало в САЩ, Италия и др.
Пазарът легитимира олигархията
България няма проблем с европейското си членство, но ЕС има проблем с натурализирането на България като съюзен член, смята доц. Огнян Минчев. Той счита, че пазарът се рекламира, защото чрез него идеологически се легитимира властта на олигархията. Според социолога пазарът всъщност е непазарната връзка между политиците и сивата икономика, а ЕС пречи на олигархическата връзка между тях да достигне висока степен на ефективност като в Русия.
В тази ситуация Брюксел може да ни наложи финансови санкции, т.е. да ни свие еврофондовете. Може също да ни постави предпазни клаузи и да ограничи действията на българските власти само на територията на България. Може и да маргинализира българската държава като част от европейския институционален процес. Може да изземе и управленски права от българското правителство и да ги предостави на европейски институции като в случая със системата ЛОТАР.
Пътят към Европа е личен
Пътя КЪМ Европа го извървя българската държава, но пътя ВЪВ Европа трябва да си го извърви всеки от нас, казва проф. Петър-Емил Митев, Институт „Иван Хаджийски”. За да вървим ускорено по този път ни пречи балканското схващане за закона като „врата у поле”, корупцията, подхранена от скоростното преразпределение на националното богатство, и самочувствието ни на евро провинциалисти, смята още той.
Увеличава се и разривът между поколенията. За най-младите евро нормите са вече вътрешно изискване, а това ги сблъсква с по-възрастните и неадаптивните. Дори при тези на 26-30 г. знанието на английски като показател е на 2 пъти по-ниско равнище от младежите на 15-18 г. Най-младите декларират и най-голяма близост с Испания, Германия, Гърция, Италия, Великобритания, докато в миналото такава близост сме чувствали към Русия, Македония и Югославия.
Чиновниците - непригодни за ЕС
Към нас след присъединяването ни към ЕС има два типа изисквания, казва проф. Георги Карасимеонов, Институт за политически и правни изследвания. Първото произтича от това, че вече трябва да спазваме нов тип правила, без характерните за прехода клиентелизъм и корупция. Второто се базира на легитимацията и имиджа, който даваме на ЕС като негов член, и към които нашите партньори са особено чувствителни.
Три сектора пък особено тежко преживяват промяната от влизането в ЕС, смята професорът. Еврофондовете например като лакмус показват, че публичната ни администрация е непригодна за новото време. Голяма част от икономическите субекти – тези от сивия сектор, пък се надяват на политическите си връзки и държавен протекционизъм, за да запазят печелившите си позиции, и саботират интегрирането ни с ЕС. Гражданството като цяло също слабо е наясно с очакванията към от него – за коренна промяна в отношението към труда, в етиката и трудовата производителност.
Автор: Начо Халачев
Прочетена: 286
