Еврокомосията вече не вярва на обещания
Времето, в което Европейският съюз намекваше, деликатно заплашваше и призоваваше към конкретни действия, отдавна отмина. След като спря парите на България по няколко от своите програми, Европейската комисия очевидно не е удовлетворена от мъгливите обещания и неясните мерки, взети от правителството в София. За да докаже решимостта си и да няма различни мнения по въпроса, Брюксел стопира за неопределено време финансирането по още две точки по жизненоважната за държавата ни програма САПАРД. Съгласно новите санкции, българската страна трябва да се въздържа от плащане по мярка „Развитие и диверсификация на икономическите дейности” и мярка „Инвестиции в земеделските стопанства”.
“Препоръките” на Европейската комисия не идват в случаен момент. Те са резултат на направения от Генерална дирекция „Земеделие” одит в периода 26-30 май в Агенция САПАРД, както и след проверка по другия български проблем от ОЛАФ. Точният размер на спрените средства по двете мерки не беше обявен, но цифрите сякаш не са толкова важни. Не стана ясен и самият текст на писмото, поради изключително удобното обяснение – „да не се изнася конфиденциална информация”. Журналистите все пак успяха да научат, че то се състои от “12-15 изречения”, в които пишело, че са установени „нередности” по няколко случая.
По стара традиция, типично по български, кестените от огъня трябваше да вади човек, който най-малко има вина за случващия се хаос. Скоро назначеният вицепремиер Меглена Плугчиева за пореден път се опита да ни убеди, че нищо страшно не се е случило и България готви план за действие до 31 юли. В началото на месеца родни експерти вече заминаха за Брюксел, където ще бъдат разгледани всички проекти по спрените мерки.
Действията на Европейската комисия не са случайни и единични прояви на контрол. Отдавна стана ясно, че от сега нататък Брюксел ще следи съвсем отблизо как фондовете се управляват в страните от Общността, включително България. Преди време еврокомисарят Далия Грибаускайте, която отговаря за финансовото планиране и бюджета, изнесе официални данни, според които през първата година от своето членство страната ни е получила по линия на кохезионната политика на Европейския съюз 100 милиона евро. За наше съжаление обаче бюджетните средства в подкрепа на селското стопанство са възлезли едва на 10 милиона. Причините са повече от ясни – корупция, бюрократичен хаос и тотално незнание и безхаберие.
При такава подкрепа ще са необходими десетилетия България да се поизравни в икономическото си развитие с другите страни в Европейския съюз. Ако сравним първата година на членството ни в Общността и го сравним с опита на другите държави ще открием поредните стряскащи данни. Оказва се, че страната ни е успяла да получи и усвои едва 9% от средствата по европейския бюджет. За всичко това можем и трябва да се сърдим само на себе си. Още в преговорния процес етапите на членството бяха заложени така, че различните политики на Европейския съюз да започнат да се прилагат сравнително бавно. Целта беше България да получи достатъчно време, за да успее да изпълни изискването в новите страни членки да има прозрачна и надеждна администрация, която усвоява средствата. Това, както всички знаем, не стана.
В България има проблеми. Още през януари Европейската комисия прекъсна плащанията по един проект, свързан със структурните фондове. От правителството в София все още се очаква да бъде прозрачно, отговорно и да спазва поетите задължения. България има слаба администрация и, ако не вземе необходимите мерки, ще бъде изправена пред заплахата от съкращаването на европейски структурни фондове. Средствата по програмите ще бъдат отблокирани единствено и само, когато София докаже, че може прозрачно да ги усвоява.
Парите от кохезионните фондове са безкрайно важни за страната ни. Без тях за България ще е абсолютно невъзможно да догони останалите членки на ЕС. Ако още мерки от САПАРД бъдат спрени или страната ни изгуби тези средства, тогава тя ще изпадне в много неблагоприятна ситуация. За съжаление поредните наказания от Брюксел са твърде лош знак, който идва в навечерието на доклада на Европейската комисия. Мерките на Брюксел реално означават, че все още няма изрядно усвояване на средства по част от проектите. Доверието на ЕС се печели изключително трудно, но за сметка на това се губи твърде лесно. Европейската комисия е задължена и следи много строго за неправилно изразходване на своите фондове. Без съмнение от Брюксел ще наблюдават отблизо как средствата се управляват и усвояват във всяка страна от Общността. Ако българските политици не докажат, че са си взели поука от препоръките и изводите на докладите от Брюксел, бленуваното членство ще се превърне в европейски кошмар с твърде неясен край.
Автор: Анатоли Стайков, Телевизия ББТ, Специално за “Фактор”
Прочетена: 138
