И тук производителите чакат подкрепа от държавата, дават за пример какво прави Румъния
Финансовите експерти и представители на държавата често повтарят рефрена, че когато производителността у нас се повиши, тогава и заплатите ще скочат и стандартът на живот в малка България ще се вдигне. От друга страна обаче производителите също надигат глас, че държавата не им създава достатъчно добри условия да се развиват. Принципът “помогни си сам, за да ти помогне и Господ” не винаги работи. Млекопроизводителите и млекопреработвателите например продължават да настояват управляващите “да дадат едно рамо” за развитието на този бранш.
България, страната, позната като родината на чудотворното кисело мляко, сега е поставена
под надзора на Европейската комисия
в областта на млекопроизводството и млекопреработвателната промишленост. Въпреки критиките на Брюксел, млекопреработвателите твърдят, че ако държавата изпълни някои техни искания, то ще настъпят и качествени промени в производството.
Така например от Националната асоциация на млекопреработвателите настояват за удължаване на преходния период за подобряване на качеството на суровото кисело мляко до 2013 година. Не е изненада и искането за намаляване на ДДС за млечните продукти, както и за нулева ставка за киселото мляко от първа необходимост.
Подобно предложение правят и фирми от други браншове, но досега държавата остава непреклонна – този косвен данък, който е сериозен източник за средства за държавния бюджет, не се променя. Тенденцията през последните години се движи най-вече в посока намаляване на преките данъци и задържане или увеличаване на косвените данъци като акцизите например.
Не липсват и проблеми по веригата на производство на мляко. Някои млекопроизводители поискаха да има контролна институция, която да регулира изкупната цена на суровината между млекопроизводители и млекопреработватели. Ако това се случи, ще попаднем под ударите на Комисията за защита на конкуренцията, заяви за вестник “Фактор” Михаил Тачев, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Не е избледнял фактът, че антимонополната комисия наложи санкция на производителите на олио заради наличие на картелно споразумение.
Производителите у нас искат и целогодишна субсидия от 20 стотинки за литър мляко. В това отношение те благородно завиждат на своите румънски колеги, които през цялата годна получават пари от държавата. Според Асоциацията на млекопреработвателите нашите властимащи били склонни да приложат опита на румънците, но има едно условие – разрешението на Европейската комисия. Пак по информация на млекопреработвателите вече са намерени и пари за субсидиите. Друго облекчение за млечната промишлност е отпадането на банковите гаранции, необходими им за получаване на субсидии. Условията за развитие на бранша ще се подобрят, когато се изготви закон за бранша, искат млекопреработватели.
Къде сме ние, къде румънците
Често фирмите у нас правят сравнение със своите конкуренти и колеги от 22-милионна Румъния. В северната ни съседка са одобрени 78 предприятия от млечния бранш, а в България – 48. Неодобрените в “страната на Граф Дракула” са 185, а у нас – 181. Точно 35 от одобрените за търговия с Европейския съюз в северната ни съседка преработват отговарящо на европейските изисквания мляко или произвеждат продукти с дълъг период на зреене. Какво се случва с останалите 44, получили „ да“ от ЕС? Те произвеждат цялата гама продукти (включително и свежи продукти) от отговарящо и неотговарящо мляко без разделяне и имат право да ги предлагат на пазара на трети страни!
Преработвателите отчитат по-либерален режим за износ на мляко в Румъния. Решението на Постоянния комитет по хранителната верига и здраве на животните не е играе такава важна роля както това се случва в България.
Румъния има национална млечна квота за периода 2007-2008 година в размер на 3,057 млн. тона, а българската квота за същия период е 979 хиляди тона. Квотата за преработка на мляко в северната ни съседка е 1 093 000 тона, а нашата – 889 хиляди тона. Лимитът за директна продажба на суровината е 1,964 млн. тона за 2007-2008 година. България има право да предлага за директна продажба 90 000 тона.
Румънските ферми получават по-високи субсидии от държавата, ако разполагат с повече от 3 крави, докато у нас подобно облекчение няма. Според статистиката за 2006–2007 на румънското Министерство на земеделието 93% от стопанствата имат 2 или по-малко крави. Само 164 ферми имат повече от 100 крави.
Румънското животновъдство е по-разпокъсано от нашето, отчитат млекопреработватели, но напомнят, че северната ни съседка отдавна е направила регистър на малките предприятия, какъвто у нас липсва. Северните ни съседи също отдавна са направили и регистър на предприятията, които произвеждат национално защитени продукти.
Българската млечна индустрия изживява трудности по пътя на реално интегриране на европейския пазар. Тя е зависима не само от решението на управляващите, но и от тежката дума на Европейската комисия, която поставя и високи изисквания за безопасността на храните. Факт е обаче, че българските производители трябва да бъдат насърчавани, за да може икономическият растеж да се движи с по-ускорени темпове.
Още повече в контекста на сътресенията, които има в световната икономика, много фирми могат да попаднат в някоя икономическа бюря и да не успеят да запазят платната си опънати под напора на високата цена на петрола и болезнените икономически процеси.
Снимки БГНЕС
Автор: Кремена Кръстева, телевизия ББТ, специално за “Фактор”
Прочетена: 214
