Скромни размисли по повод едно интервю*
Социалистите от Пловдивската областна организация на БСП призовали открито богатите си съпартийци да напуснат ръководството на БСП. Според тях 15% от членовете на Изпълнителното бюро на партията били богаташи, а председателката на областния съвет на БСП твърди, че дори били повече.
В отговор депутатът Добромир Гущеров, председател на областния съвет на социалистическата партия в Силистра, даде фундаментално интервю в столичен всекидневник. В него бившият едноличен собственик на застрахователния холдинг „Орел – Г” каза в прав текст потресаващи истина за партията си и особено за начина, по който ръководителите от „Позитано” мислят за партията си. Като отчитаме изобилието от ярки изрази и теоретични открития, всъщност сме изправени пред забележително произведение на изкуството. Дано пределната откровеност на депутата да не му коства тотално отстраняване от кранчето, след като миналата година Станишев го извади от състава на Изпълнителното бюро, за да вкара по-доверени (но едва ли по-бедни) хора там.
Ето най-важните тези на Добромир Гущеров.
Призивът „Вън богатите от ръководството!”
се подемал в кризисни за партията периоди. Още с първото си изречение Гущеров прави новина, както обичат да се изразяват някои пишман-журналисти. Той е първият високопоставен социалист, който открито признава, че БСП е в криза. Но, очевидно повлиян от утвърдената на форума в Катарино нова управленска философия на катарзиса, депутатът вижда в тази криза възможност не просто за пречистване, а за проявяване на истинската същност на партийните ръководители.
Защото, според Гущеров, „кой доколко е член на партията, вкл. хората от местните и централното ръководство, се вижда най-добре, когато тя излезе от властта”. С това силистренският лидер споделя второ прозрение за бъдещото развитие, за което и други започват да се досещат – в скоро време предстои социалистическата партия да сдаде властта. Всъщност, това е съвсем логично следствие от водената политика (по-точно, от липсата на политика), но и тук Гущеров е първият, който казва на глас това, което Станишев и компания сънуват в кошмарите си.
Следващата ключова постановка на Гущеров е, че
БСП е партия не на бедните, а на идеите
С други думи, когато дойде време за идеен живот, богати и бедни социалисти забравят различията си, оставят настрана факта, че първите (които управляват) нямат намерение да направят нищо за вторите (които гласуват, за да могат първите да управляват). И се впускат в размяна на идеи. Типичен пример за този оживен идеен диалог е размяната на реплики по време на последния „информационен десант” на министър Петър Димитров във Варна. След като министърът дълго време разяснявал на публиката, че инфлацията спада в резултат на благоприятното развитие на пазара на краставиците, в заключение задал реторичния въпрос: „Все пак, не можете да отречете, че живеем по-добре, отколкото преди 10 години!” На което възрастен човек от залата отговорил: „За вас знаем. А ние?”
След като в наложилия се дух на откровеност, Добромир Гущеров признава, че е в „един по-различен финансов статус, но той е явен, честен и деклариран”, следва по-нататъшно изясняване на същността на БСП. От реторичния въпрос „Какво значи партия на трудовите хора?” се прави изводът, че
„БСП не е партия само на бедни, гладни, с мръсен потник и чук в ръката”
Отново вярна констатация! На „Позитано” ако видите някой по потник, дрешката задължително ще е от „Макс Мара” нагоре, а за другото въобще няма нужда да говорим. Тези с чуковете отдавна са си дигнали чуковете от Меката на социализма в България. Съвършено прав е Гущеров, че днешното поколение ръководни социалисти също са трудови хора, но трудови хора със сръчни ръце, които могат добре да смятат, въпреки че предпочитат действието събиране пред действието изваждане.
* Нима не са сръчни ръцете, които така пренаписаха политиката на БСП, че магистрала „Тракия” се превърна от „далаверата на века” в „проекта на века”?!
* Нима не бяха тези ръце, които съчиниха бюджет 2008 на основата на цена 70 долара за барел и още в края на първото тримесечие поставиха нов рекорд на бюджетния излишък – над 1,7 милиарда лева?!
* Нали тази сръчност на ръцете и хладност на ума ще осигури на партията парите за раздаване, които може би ще помогнат да се избегне тоталния изборен резил?!
По-нататък Гущеров изпълнява една важна мисия – да защити достойнството на БСП. След като в Катарино Доган уязви социалистите на тема чий електорат е по-беден, в лицето на силистренския депутат „с по-особен финансов статус” БСП отвърна на удара. И така, Гущеров заковава интервюиращата журналистка като пеперуда в хербарий с нов реторичен въпрос:
„Ама защо си мислите, че електоратът на БСП е беден?!”
Най-вероятно той не говори празни приказки, а има предвид факти за съвсем конкретни избиратели на партията от своето обкръжение. Но, за разлика от Доган, който е полу-социалист, един истински социалист няма да се ограничи в защитата само на своите, той тръгва да брани всички българи. Гущеров развива мислите си така: „По какъв критерий говорим, че българите са бедни? Нека видим и последния доклад на Световната банка, който показва колко много собственост има в страната.”
В интерес на истината, в последното изречение като че ли се прокрадва някаква нотка на съжаление, че все още у българите има твърде много собственост, която те ревниво кътат, вместо да послушат съвета на социалния министър Масларова, да си продадат апартаментите и да поживеят царски. Вярно, като имаме предвид състоянието на здравеопазването, този царски живот не ще да е много дълъг. Но пък ще е царски!
Един съвсем нов доклад на „Уникредит груп”, изнесен на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие в Украйна, донякъде подкрепя твърденията на Гущеров за многото собственост, натрупана в България. Според банката, за да си купи дом през 2007 г., българинът се е трудил 14 години - и то, ако е успявал да спести цялата си заплата. Бихме могли да коригираме банковите анализатори, че това важи само за българите с чук в ръката, тези със сръчни ръце се справят значително по-бързо. Ако се разходите по баровските софийски квартали, ще видите, че там за 1 година никнат по 14 луксозни кооперации.
Но и за това Гущеров има обяснение. Той прави епохално икономическо откритие, достойно за Нобелова награда, като категорично заявява, че
„В момента българската икономика е в разцвет”
И това е „нещо, което я отличава от тенденциите в световната и в европейската икономика.” В последния си брой списание „Економист” публикува статия за тенденциите в икономиките на страните от еврозоната под многозначителното заглавие „Твърде хубаво, за да продължи дълго”. В нея се анализира изострящите се негативни симптоми - забавяне на растежа, ръст на инфлацията и влошаване на състоянието на заетостта. Но, забележете, това се отнася за икономиките на страните от еврозоната. Нашите управляващи мъдро прозряха задаващите се заплахи и правят всичко възможно да отложат присъединяването ни към тази очевидно изпаднала в кризисно състояние част от Европа. За по-сигурно – да не се заразим с някои финансова болест, са на път да ни уредят и със замразяване на парите от еврофондовете. Като ще е карантина, да е по правилата!
Разбира се, подобно култово интервю не може да завърши просто така. То има нужда от обобщаваща сентенция и Гущеров ни я предлага:
„Въобще видяхме, че криворазбраната демокрация води до упадък във всички сфери”
Кратко и ясно, като в „Кратката история на ВКП(б)” на другаря Йосиф Висарионович Сталин. Прави са били по-възрастните другари, които предупреждаваха, че от тази демокрация нищо добро няма да излезе. Но тази мъдра мисъл зове за практически дела, поради което виждаме, че управляващата коалиция полага неистови усилия да свие демокрацията в рамките на правилно разбраната – така, както отдавна са ни я разяснявали другарите Станишеви, Велчеви, Пръмови, Бокови, Дакови. А след като разбрахме, че другарят Тодор Живков-джуниър кандидатства за лиценз за четвърти мобилен оператор, съвсем ни олекна. Бъдещето е в сръчни ръце!
* Подзаглавието е на редакцията
Автор: Александър Маринов, снимки БГНЕС
Прочетена: 292
