Златната фиала от Панагюрското съкровище – символ на сомелиерството. Българският износ на вина се увеличава с 10-20% годишно и асортиментът успешно се разширява.
Френска компания на собственик с полски корени произвежда качествено българско вино на границата ни с Гърция. Да, така е, това може да се случи само в обединена Европа, част от която вече сме и ние. Преминаваме телени заграждения с табели още от миналия век и сме на територията на „Катаржина Естейт”. Винарската къща е разположена зад бившия граничен кльон с Гърция, където дори телеоператорът на комшиите WIND ви приветства с „Добре дошли в Гърция”, и на девствени 3650 дка отглежда своите лозя (виж карето).Тя се приема за едно от най-новите явления във винарския живот на България и в някаква степен е пример за възраждането, което спохожда сектора. Според експерти към 200 са вече винарските изби в страната и качеството и популярността на продукцията им видимо растат през последните години.
Пак според експерти българският износ на вина се увеличава с 10-20% годишно и асортиментът успешно се разширява. Бившият агро министър Нихат Кабил също посочи в началото на годината, че за 9-месечието на 2007 г. експортът е скочил с около 21%, като 80% от него са били бутилирани вина. Според информация на агроведомството около четири пети от произведеното за пазара вино се експортира, като според декларациите на винарите през сезона 2007/2008 г. то е достигнало 1,4 млн. хектолитра.
От този износ вече 65-70% заминава за Русия, която след прекъсване от близо десетилетие отново преоткрива българския гроздов еликсир. В Русия, където лозарство трудно се развива, още от времето на соца особено радушен прием намират българските трапезни вина. За щастие там откриват, все повече търсят и специално си поръчват и от т.нар. качествени вина. Те са с гарантиран и с контролиран произход и засега у нас се добиват върху едва 17-18% от площите с винено грозде. В тях винарите виждат перспективата за отрасъла и затова територията им бързо се разширява. Други пазари за българските вина са Полша, Великобритания, Чехия, Германия, Прибалтика, Скандинавия, Бенелюкс, Словакия, Канада, Беларус.
За ръка с туризма
Има все още неизползвани възможности за обединение между туризъм, винопроизводство и култура и за получаване на един комплексен продукт, а не само на винен туризъм, казва Димитър Хаджиниколов. Бившият зам.-министър на икономиката, който допреди три години отговаряше за туризма, сподели за „Фактор” със задоволство, че на картата на агенциите, които организират и винен туризъм, вече присъства и България. Според него любителите на качествените вина не трябва да се противопоставят, а да се допълват с друг вид пътувания и отдих. Ако отида по бизнес в Кърджали, аз мога да посетя и тракийското светилище в Перперикон, мога да дегустирам и вина на някоя от избите в близост, казва Хаджиниколов. Тъй като разговорът протича покрай конкурса за най-добър сомелиер в Европа за 2008 г. (виж карето), хотелиерът отбелязва, че не е задължително специалистът по вината да е и туроператор. Според него обаче сомелиерът пряко или косвено се свързва с хотелиерството и с ресторантьорството, с туризма като цяло.
166 милиона евро за България
Да припомним, че България се присъедини към ЕС с около 136 хил. ха винени лозя. При преговорите обаче защитихме правото да имаме над 153,5 хил. ха. и е налице потенциал за развитие. За да подкрепи конкурентоспособността на отрасъла обаче, ЕС ще стимулира занапред и доброволното изкореняване на лозя. Договорената реформа цели да засили пазарните отношения и за осъществяването й само България ще получи 166 млн. евро през 2009-2015 г. Европарите страната ще насочи също за модернизация на производствената верига, популяризиране на български вина извън общността, пазарна подкрепа, застраховане на реколтата и др., споделя шефът на лозаро-винарската камара доц. Пламен Моллов.
Междувременно България може да се възползва и от действащата програма за „Преструктуриране и конверсия на винени лозя”, за която в ЕС годишно се отделят около 450 млн. евро. От тях за кампанията 2007/2008 г. на нас ни се падат малко над 18 млн. евро, с които ще се преструктурират 24 хил. дка лозя.
Инвестиция за 32 милиона евро
Известната френска компания „Белведере” реализира у нас една от най-успешните инвестиции в бранша. Над 32 млн. евро влага „Белведере България” за 8 години, за да се хвали вече с 4 винарни. Най-старата и най-голяма сред тях е „Домейн Менада”, основана като кооператив „Лоза” още през 1901 г. Тя разполага с 18 000 дка лозя и има завод с капацитет от 20 мил. бутилки годишно. Също в района на Стара Загора е и избата „Оряховица” от 1938 г., между изключенията в България от класическия полунадземен тип в естествен хълм. Към групата се прибавя и винарската къща „Сакар” до Любимец от 1947 г., която се отличава с вината си от Каберне совиньон и от Мерло.
„Катаржина” е най-младият член на „Белведере България”. Къщата отвори врати миналата есен, но от „Винария 2007” има 2 златни, 4 сребърни и 5 бронзови медала и от в. „Пари” - „златната бъчва” за най-голяма инвестиция в сектора. Технологът Иван Кисьов отбелязва, че независимо от капацитета от 1600 т грозде, технологията в „Катаржина” е бутикова, с изключване на промишлената обработка на суровината и с много ръчен труд. Специфичният вкус на виното й пък се получава както от неговото отлежаване в бъчви от френски дъб, така и от силното слънце, което поема гроздето в района.
За подписа на един сомелиер
Ако Бог забраняваше да се пие, би ли създал това вино, което е толкова прекрасно! - възкликва френският държавник Ришельо. Една книга, един приятел и една бутилка вино ще ти донесат щастие, допълва го Молиер, друг известен французин. България, по чиито земи се е зародил митът за бога на виното, плодородието и веселието Дионис, може само да се присъедини към тези прозрения. И не само.
От тази година „златната фиала”, част от панагюрското златно съкровище, става символ на Асоциацията на международното сомелиерство (ASI). Тези дни с нея за първи път бе отличен и най-добрият сомелиер на Европа за 2008 г. - Иса Бал от Турция. А фактът, че първото издание на конкурса извън Франция за 11 години стана в София, е изключително признание за българското винарство.
Най-масовото тълкувание представя сомелиера като дегустатор на вина. Това обаче е твърде опростено. Сомелиерът е посредникът между производителя и консуматора на вина, казва президентът на Българската асоциация на сомелиерите Мария Йорданова, но също - и на високоалкохолни напитки, кафе и пури, към които вече се прибавят чай и минерална вода. Според експертите той не само предлага и сервира гроздовия еликсир, но е носител и на култура за всичко, което върви с неговата консумация. Затова и казват, че присъствието на известен сомелиер в даден ресторант издига неговото равнище, прави го вече забележителност.
От тази гледна точка изумлението си от разнообразието и високото качество на българските вина, което показаха топ сомелиери от цял, събрали се в София за конкурса, е достатъчно показателно. Като знак на признание някои от тях поставиха подписите си върху бутилки от вина, които дегустираха на импровизирана „Винария” от 15 български изби в хотел „Кемпински Зографски”. А подписът на известен сомелиер върху бутилка с еликсира може да вдигне цената й до хиляди евро, говорят в бранша.
Дегустирах 10 различни български вина – червени, бели и розе, сподели за „Фактор” японецът Когай, президент на ASI. Този мой контакт с България е изключително важен за мен. Като се върна в Токио, ще препоръчам на петдесетината хотели, с които поддържам връзки, да се ориентират към доставки и на български вина.
*In vino veritas – истината е във виното (лат.).
Снимки Авторът и Агенция „Ароганс”
Автор: Начо Халачев
Прочетена: 168
