Дори купата и евровизата не спасиха сръбския спец
Миодраг Йешич официално напусна „Литекс” в началото на седмицата. Че сърбинът си тръгва, бе известно още преди месец, само не бяха ясни причините за това. Йешич спечели с „Литекс” купата на България и по този начин прати тима за поредна година в евротурнирите. Това обаче не се оказа достатъчно за боса Гриша Ганчев. Според запознати Йешич си е „подписал” оставката, още когато влязъл в конфликт с главния мениджър Стойчо Стоилов и финансовия директор Величко Дихонов през зимната пауза по повод трансферната политика. На Стоилов Йешич забранил дори да влиза в съблекалнята по какъвто и да е повод. Знае се, че двамата са любимци на собственика и на практика са вечни в клуба.
По подобен начин от Ловеч си тръгна преди време и Стойчо Младенов. И двамата бяха изпратени с уважение, въпреки че титлата е мираж за „Литекс” вече 10 години.
Взаимното „четкане”
В последния случай Ганчев дори заяви: „Йешич записа името си със златни букви в историята на клуба. Държа да отбележа, че Йешич не само е отличен треньор, но такъв честен и достоен човек рядко се среща в българската футболна джунгла. Много треньори са минали през клуба, но никой не е спечелил сърцето ми като него. В мое лице Миодраг Йешич остава в България истински приятел, на когото винаги може да разчита за всичко и по всяко време”, заяви Ганчев.
Жестът бе върнат часове по-късно от треньора. „Пожелах на г-н Ганчев всичко най-добро – ако може „Литекс” да влезе в групите на УЕФА и да стане шампион. Едно мога да кажа - той е най-добрият собственик на клуб, с който съм работил през моята кариера”, каза Йешич. Това е за пред хората. Макар да пиха и пяха заедно в „Златна сръбска скара”, която се държи от кумеца на Йешич – Зоран Ристич, двамата няма да са първи приятели.
В родния футбол „Литекс” е от малкото клубове, които рядко грешат на трансферния пазар. Ако някой сбърка, отива си – както стана с Димитър Пенев, който по едно време бе главен селекционер на тима. Причина за добрите сделки на ловчанлии в последно време се дължи най-вече на Стойчо Стоилов, през когото те минават. Бившият национал получи всякаква помощ от Ганчев, след като бе прострелян при инцидент в Благоевград преди години, което сложи край на състезателната му кариера.
Заради Стоилов Йешич не може да купува на килограм на свои сънародници, както направи в ЦСКА през главата на Стефан Ормаджиев с привличането на Матко, Матич, Мутавджич.
Всъщност, макар сега да си тръгва, нищо чудно някой ден Йешич да се върне в България. Та тук той постигна най-големите си успехи – направи ЦСКА шампион през 2005 г., след което би „Ливърпул” с 1:0 на „Анфилд” и елиминира „Леверкузен”, за да влезе в групите на купата на УЕФА. Когато дойде в „Славия”, той вече бе обиколил осем държави, без да има нещо повече от бронзовите медали с „Чукарички” в Сърбия, ако не броим арабската шампионска купа с тунизийския „Сфакс”
За 10 месеца под негово ръководство „белите” отново играеха красив футбол, а Чавдар Янков и Благой Георгиев скоро след това станаха национали. На Чаки, както той го нарича, Миодраг дори стана кръстник.
Започва с плуване
Роден на 30 ноември 1958 г. в белградския квартал Земун, Йешич не се влюбва във футбола от пръв поглед. Първо тренира плуване в Земун, после опитва и водна топка, но скоро се отдава на най-популярната игра. Като войник е привлечен в “Партизан”, където прекарва 11 години на поста централен защитник. След това кара неуспешни проби в немския „Кобленц”, но после го вземат в холандския „Утрехт”, две години играе във френския „Сошо”, а кариерата му приключва в турските „Алтай” и „Трабзонспор”. Стига и до националния тим, което му помага, след като окачва обувките на пирона.
През 1991 г. в Сърбия няма школа, която да дава дипломи за треньори. За да станеш такъв, трябва да извадиш пари от джоба си и да отидеш да учиш в Германия, Италия или Франция. Йешич прави точно това – плаща 12 000 долара и се записва в тази в Гренобъл. Избира Франция, защото знае езика след прекараните две години в „Сошо”. Първата му съпруга също е французойка, но бракът им издържа само 9 месеца. Йешич се ожени повторно преди две години в Белград. „Съученици” на сърбина във Франция са Пламен Марков, Луис Фернандес и Жозе Моуриньо.
След като е взел тапия, Йешич се отправя на Изток – тренирал е отбори от Сърбия (започва през 1993 г. в „Обилич”), Турция, Кипър, Азербайджан, Казахстан, Саудитска Арабия, начело е и на националния тим на Узбекистан. Никъде не се задържа много, може би заради условията, които му предлагат, както и заради чепатия му характер. Има и други
трудности, непонятни за треньорите на Стария континент
Докато е начело на тим от Риад, Йешич не е допуснат да води отбора си при гостуване в свещения Мека. Арестуват го на влизане в града, тъй като не изповядва исляма. Освобождават го на другия ден. По време на тренировките пък играчите му спират упражненията и тичат да се молят в съблекалнята. „Не издържах. Тръгнах си след 6 месеца. Бяха доволни от резултатите, но аз успявах да проведа тренировки само 4 пъти в седмицата”, признава Йешич.
Поне такива проблеми в Ловеч сърбинът нямаше. По собствените му думи сега обмисля оферти от чужбина. За негов заместник в Ловеч Ганчев опита да вземе Станимир Стоилов, но последният отказа. Говори се възможно трето завръщане на Люпко Петрович, но европейският шампион от 1991 г. с „Цървена звезда” едва ли ще се навие на нова авантюра в Ловеч. Както е известно, винаги на разположение е Ферарио Спасов, но този път Ганчев ще търси по-именит треньор.
Автор: Иван Недялков
Прочетена: 187
