Монополист и държава заедно надуват цените на горивата. Само долар ни дели от първата десетка в света
Изследване, проведено от Florida State University`s College of Business, стига до извода, че високите цени на бензина носят не само преки, но и косвени материални вреди, тъй като работниците и служителите, замислени над този проблем, работят по-лошо и постигат по-ниски производствени резултати.
Родните превозвачи също са притеснени, че високата цена на дизела ги води към фалит. Според някои оценки в момента цената на горивата представлява 48% от себестойността на превозваческата услуга. Правителството (разбирай транспортното министрество) обяви, че не може пряко да се намеси при ценообразуването на горивата. В случая държавата ще се опита да посредничи за регулиране цената на дизела. Дистрибуторите обаче обясняват поскъпването на дизела, освен с тенденциите на световните борси, и с високия акциз.
Къде е истината за ценовия шок
Под предлог, че цените на суровия петрол са нараснали значително, винаги може да се очакват манипулации с относителните цени между дизела и бензина. И това се случи преди 2 месеца – дизелът надскочи цената дори на скъпия А-98. Поносимостта на цените на горивата от редовия български данъкоплатец е вече на предела на финансовите му възможности. Те застигат и в някои случаи задминават европейските. Консултантската компания AIRINC публикува сравнителни данни за цените на бензина в редица страни по света и се оказва, че не сме далеко от 10-те държави с най-скъпо гориво. За България приблизителната цена за галон е около 7,20$.
Но все пак българският потребител може да избира между няколко вида бензини, като най-нискооктановия А-95 е с около 7-8% по-евтин от дизела. Плавните покачвания с 1-2 стотинки и временните празнични намаления (както миналата година за Националния празник 3 март), само притъпяват и отклоняват вниманието на родните автомобилисти от общата тенденция. Изравняване и дори задминаване на ценовите равнища на бензина и дизеловото гориво е обяснимо от пазарна гледна точка, тъй като през пролетта е налице сезонен финансов импулс от страна на потребителите на дизел в селското стопанство, поради старта на пролетната сеитба и обработка на почвата, на превозвачите поради началото на курортния сезон и пр.
Подобна тенденция обаче не е нещо необичайно. Обикновено по отношение на цените на дизела има два пика, които производителите на горива “използват”, за да реализират печалби. Това са началото на отоплителния сезон (октомври-ноември), който до известна степен съвпада с есенната сеитба и обработка на почвите и началото на пролетта, когато стартира пролетната сеитба и намалява потреблението на бензин. Подобни фактори, например преди 2,5 години (октомври 2005 г.) доведоха до ситуация, при която цената на дизела в САЩ беше с 10,5% по-висока от тази на бензина. Тогава анализаторите обясниха това от една страна със завършването на активната фаза на автомобилния сезон в САЩ и намаляването на потреблението на бензин, а от друга – с наближаването на отоплителния сезон, когато нараства търсенето на тежките дестилати – дизел и мазут.
Естествено зад подобна тенденция се крие
извиване на ръцете на потребителя от страна на монополиста
Спомняме си преди повече от 2 години “битката” за бензина и газта, която бе по-скоро битка за пазара, а не срещу акциза. “Нефтохим” е монополист на пазара на бензин и дизелово гориво, но държи едва 30% от пазара на пропан-бутан. Обратно, газоразпространителителите и по-точно, вносителите на газ са монополистите на този пазар. Всеки иска ценово да спечели обеднелия български потребител. Последният обаче изобщо не се интересува дали в цената има включен акциз и пр. данъци и такси или не, дали те влизат в бюджета или не! Важното е цената да е ниска. А това може да е резултат не само от намалените или увеличени акцизи, а и въпрос на конкуренция или монопол! Тогава спечелиха газовиците и то два пъти. Веднъж от премахването на акциза върху газта за битови нужди и втори път – поради възможността газта за промишлени нужди да минава като битова, макар и с цената на митнически измами.
На практика, сред всички внасяни горива,
най-голямо значение за бюджета има пропан-бутанът
докато постъпленията от дизеловото гориво са 2-3 пъти по-малки, а за безоловния бензин и леките масла още по-малки. Тоест винаги по-високите цени водяг до повече стимули за неплащането на държавните вземания (акцизи, ДДС и такси). Казано с други думи -гарантирано е бъдещото преминаване към тъмната страна на икономиката на още една част от сектора на горивата.
Според транспортния министър Петър Мутафчиев, почти всички бензиностанции у нас поддържат еднакви цени, но това не било в резултат на монополно договаряне, а по-скоро заради нарушена конкурентоспособност. Според експертни оценки средната пределна рентабилност на една бензиностанция е 15-20%. При спад на рентабилността под 15% обикновено започва повишаване на цените на дребно с темпове, по-високи от тези на едро.
Това обаче веднага поставя въпроса с калкулирането на т. нар. справедлива цена, чиято отправна точка е суровият петрол. Според експертите на GTZ цената на дизела би трябвало да бъде поне с около 3% по-ниска от тази на бензина, което вече не е така. Изчисленията показват, че при цена на суровият петрол от 26 долара за барел дизелът трябва да е с цена 0,31$ за литър, а на бензина 0,32$ за литър с включен ДДС (без акциз). При цени на петрола от 130$ за барел, цената отива съответно на приблизително 1,55$ за дизела и 1,60$ за бензина.
Монополист и държава заедно
Дали обаче “провокациите” с по-високите цени на дизела в сравнение с бензина не са “съгласувана” практика на монополист и държава, защото те са добре дошли за управляващото мнозинство? Сезонно по-високите цени на дизела свързани с повишеното му търсене са “желани”, тъй като имат по-скоро положителен, отколкото негативен ефект за бюджета. Според експертите на GTZ всяко допълнително повишаване на данъците върху горивата с 0,10$ за литър ще вкара допълнително в българската хазна 386 млн. долара.
Наивно е обаче да се смята, че България може да се превърне в страна на “горивния туризъм” през 2014 г., защото тогава поради 3-годишната отсрочка за новите акцизни ставки в рамките на Общността бензинът и дизелът ще са по-евтини у нас и в Румъния. “Бензинов туризъм” е налице само между съседни държави и е икономически неизгодно германци, австрийци, италианци и пр. да пътуват за да зареждат своите автомобили с по-евтино гориво (възможно е ако пазаруват с цистерни и го складират в мазетата!). Единствената страна, която ще “пострада” от подобна мярка е съседна Гърция и там в крайграничните райони може да се получи подобен туристически стимул за нашите съседи. По-скоро може да се окаже обратното – българите да пътуват до Македония, Сърбия или Турция, защото там европейските норми няма да важат и вероятно цените ще са под нашите.
Ако повишените акцизи на горивата от началото на годината, рекордните ценови равнища на суровия петрол (в рамките на 120-140 долара за барел през годината) и извиването на ръцете на потребителя от страна на монополиста доведат до годишен ръст на бензина в рамките на около 20-30%, това ще надуе инфлацията с 2-3%. Според експертни оценки делът на транспортните разходи в цените на произвежданите у нас стоки са едни от най-високите в света и представляват 5-10% от крайната потребителска цена.
В крайна сметка монопол се бори от антимонополните органи (Комисия за защита на конкуренцията –КЗК) и потребителските организации. И едва ли ще дочакаме сваляне на акциза, тъй като в България, подобно на Албания, Еквадор, Мадагаскар и Гватемала, според изследване на GTZ, данъците, прибирани от страна на държавата от производството и продажбата на горива, представляват повече от 30% от общите данъчни постъпления.
Автор: Петкан Илиев
Прочетена: 313
