Или една съвременна българска пиеса как от преливане от пусто в празно могат да се изкарат много пари
След като не успя да осигури финансиране до определения срок – 14 май 2008 г., българо-португалският консорциум отпадна от разпределянето на голямата баница. Или го отпаднаха, защото в мозъчния тръст на управляващите се родиха нови идеи. Не по-малко хранителни. Но да уважим
последователността в сюжета
По някое време на своето управление правителството на НДСВ реши да отдаде магистрала „Тракия„ на концесия. Нещата са съвсем в логиката на световната практика, но само на пръв прочит и без географско уточнение къде се развива действието. А действието е режисирано така - малко информация за намерението, за да се изберат точните фирми за точната цел, но не си мислете, че тази цел е да се построи магистралата изгодно за държавата.
Затова фирмите се намират в близката Португалия, а за да се избегне изискването публична процедура за избор, в консорциума се включват и две наши държавни фирми. След което следва антибизнес договор за държавата, също пазен в дълбока тайна, според който България ще осигури приходи от милиарди евро за българо-португалския консорциум, без да има гаранция, че в хазната ще влезе и стотинка от възнаграждението, което фирмите ще ни дължат за стопанисване на пътя София- Бургас.
След като всичко стана известно пред обществеността, последваха яростни дебати в политическите среди. Родиха се крилати изрази, като този на БСП, която нарече сделката „кражбата на века” (Това естествено не й попречи, след като стана управляваща, да обърне мнението си на 180 градуса).
Сезира се Европейската комисия и от гражданина Бойко Борисов, и от „ Прозрачност без граници”. Последваха анекси към договора и така, докато се стигна до онзи ден, когато стана ясно, че концесионерът не е успял да намери пари. Оттук започва следващото голямо действие в тази пиеса.
По принцип вариантите са два
Единият е даване на концесия на български фирми и строеж на магистралата с национално финансиране. Странно защо, още като оповести новината, че щом не е спазен срокът, ще се върви към анулиране на договора в сегашния му вид, министър Гагаузов прескочи варианта с нова концесия и отиде в разсъжденията си направо към строеж на магистралата с национално финансиране.
Действително една нова концесия би забавила във времето още повече изграждането на трасето. Действително няма нищо лошо, ако има ресурс държавата сама да финансира изграждането на отсечката. Но тук трябва да припомним други примери при строеж с държавни пари. Не за друго, а просто, за да не се забравя какво се случи с пътя до Гърция, който трябваше да е готов за олимпиадата през 2004, с летището в София... Примери има още много. Но да речем, че сега нещата може и да не са същите.
„Има достатъчно български строители, които биха работили в аванс за "Тракия" – каза Симеон Пешов, известен ни от „Главболгарстрой”, но сега и председател на Българската камара на строителите. В изявлението му, направено малко след изказването на Гагаузов, правят впечатление следните моменти – г-н Пешов говори за лотове, за срок точен от 2 години, за начало на работата през месец октомври и за авансова работа на строителите. Очевидно е, че вариантът е разиграван вече между министерство (може би и правителство) и фирми. Което пък не прави нелогично предположението, че концесията с досегашния консорциум се развали съвсем не и само заради световната финансова криза и невъзможността да се осигурят пари.
Следващият момент е с кои фирми се контактува зад кулисите на спектакъла.
Предположенията в пресата са няколко: "Холдинг пътища" на Васил Божков, "Трейс груп", "Главболгарстрой" и пловдивската "Пътища" АД, купена наскоро от бизнесмена Георги Гергов. Според Медиапул напоследък се спряга и турската "Догуш". Това са големи фирми с капацитет (във всякакъв смисъл), за да получат от държавата хапката. А и след като г-н Пешов предположи, пак казвам много бързо след новината, че ще се търси друг вариант за „ Тракия”, че трите фирми – „Главболгарстрой”, „ Трейс” и „ Мостстрой” ще получат подкрепа и от банките, за какво изобщо трябва да се дават пари за открити процедури, да се говори безсмислено дълго за прозрачност и честност.
Губи време е това, пък и не ни е страх от Европа. Както каза министър Гагаузов „много се хиперболизира Европейската комисия в този случай”.
Ето заради всичко казано по-горе, уважаеми пътници, които ще пътувате приятно по чисто новата магистрала „ Тракия”, да знаете ,че сте си платили това пътуване скъпо и прескъпо. Защото най-вероятният източник на средства за довършване на магистрала "Тракия" ще е бюджетният излишък. Така де - вместо да ви осигурят добро здравеопазване или образование, защо парите да не се дадат за пътища, респективно автомагистрала? Като се загърби правилото, че за подобни начинания се търси т.нар. привлеченото финансиране.
И още – ще има ТОЛ, МОЛ или каквито и да е такси, дето ще ги плащаме вероятно на няколко места по участъка, защото хранилката е за всички „добри другари” от строителния бранш. Погрешно е обаче да се мисли, че няма да има дупки още след първата зима.
Що се отнася до режисьорите на пиеската – предвид достатъчно дългото загубено време най-доброто решение е благодарностите към спомоществователите – по възможност във финикийски знаци в пликче.
И сега най- важното – за провалилите се актьори от предишния опит да поставят пиесата, т.е. двете български фирми, които влязоха в съдружие с португалците, за да вземат концесията за "Тракия" - "Автомагистрали" и "Техноекспортстрой". Вероятно в продължение на 3 години сигурно са похарчили доста средства. Въпросът е кой ще им потърси сметка за потрошените пари и ще намери смелост да ги накара да говорят. Не пред обществото, а пред Темида.
Автор: Лора Янова
Прочетена: 149
