Проблемите с международната сигурност се задълбочават
заради глобалното затоплянеКлиматичните промени, които вече не са част от утопичните идеи на фантастите, а реалност, вече не представляват само екологичен и хуманитарен проблем. Те пораждат изключително сериозни въпроси свързани с политиката и международната сигурност. Според изнесения доклад от върховния представител Хавиер Солана, заедно с Европейската комисия на държавните и правителствени ръководители на ЕС, светът е пред потоп. Глобалното затопляне вече поражда сериозни проблеми върху международната сигурност. През идващите години поблемите ще се задълбочават, което пряко заплашва интересите на ЕС. Затова Солана е на мнение, че са необходими бързи и навременни решения за намаляване на последствията от настоящата криза.
Глобалното затопляне увеличава напрежението във и между самите държави, и заплашва силно онези региони, в които политическото и социално-икономическото състояние е нестабилно. Хавиер Солана, каза пред вестник „Гардиън”, че намаляването на емисиите от парникови газове е първата и най-серозна крачка, която трябва да се направи. Това е крачка, която страните от ЕС трябва да подкрепят, защото този проблем има сериозно въздействие върху европейските интереси. Светът е изправен пред риск и ако международната политика не се справи с решаването му последствията ще бъдат катастрофални.
Според изнесения доклад, онези които ще бъдат поразени от своеобразния потоп, не са онези които са отговорни за причиняването му. Така ще се стигне до изострена политика не само между Север-а и Юг-а, а дори и между Юг-Юг.
Държавите ще се изправят една срещу друга
Тези с най-големите емисии на парникови газове срещу тези, които са най-засегнатите от това. Солана изказа мнението, че геополитиката ще надхвърли проблемите с околната среда и ще свърже старите политически проблеми по особено опасен нов начин.
Мерките, които ЕС трябва да предприеме за преодоляване на проблема са комплексни – от наблюдение и ранно предупреждение, до предотвратяване на конфликти, управление на кризи и реакция на бедствия. Тези мерки трябва да се въведат час по-скоро, което допълнително утежнява необходимия финансов ресурс. Солана е на мнение, че ЕС трябва да се развие по посока на „въглеродната дипломация” и да се фокусира върху изследванията и анализите. Съвместно с партньорите на съюза, трябва да се открият горещите точки за сигурността и да се определи необходимата политика, която трябва да се води в тях. Необходимо е и да се анализират обстойно дали сегашните „правила на играта са климатоустойчиви”. Увеличаването на нивото на световния океан, както и топенето на ледените шапки на планетата предизвикват сериозни дебати относно
Териториални претенции
икономически зони и нови търговски пътища. Подобен дебат е опасен и според Солана диктува необходимостта от преразглеждане на съществуващите норамтивни актове на международното право. Те са особено уязвими от климатичните промени и от друга страна са причина за признаване на причинената от климатичните проблеми миграция.
От Европейската комисия са на позицията, че вече цялата научна общност е убедена в глобалното затопляне и спор не съществува. Но дори рязко да намалеят вредните емисии, последствия ще има и те касаят изключително международната сигурност. Затова ЕС, с оглед на засегнатите й интереси, трябва да ръководи международните действия относно проблема. Доколко това ще се случи, е въпрос на време, но едно е сигурно – светът е изправен пред една нова, вече не само климатично „студена”, но и „тиха„ война.
Заплахите пред международната сигурност
Мерките за справяне с последствията от климатичните промени ще струват почти 20% от световния БВП на година (Използваните тук и по-долу данни са от съвместния доклад на върховния представител и Европейската комисия изнесен на пролетното заседание на Европейския съвет - S113/08 – б.а.)
Последиците от изменението на климата – повишението на температурата, топенето на ледниците и ледените шапки, вече се усещат. Зачестиха и екстремните климатични явления. Това е предпоствка за възникване на сериозни икономически проблеми в различни части на света.
Един от най-сериозните конфликти, който се очертава, като следствие от глобалното затопляне е надпреварата за достъп до енергийни ресурси и контрол върху тях. Това е основание за икономическа нестабилност и монополизиране на пазара. Не е тайна, че едни от най-големите находища на въглеводородни ресурси в света се намират в райони, уязвими на последствията от климатичните промени. В тези държави, които дори към настоящия момент не успяват да се справят със социално-икономическите и демографски проблеми, ще се засили нестабилността. Освен това недостъпни до сега области стават достъпни, благодарение на климатичните изменения, което допълнително нажежава борбата за ресурси.
От друга страна намаляването на обработваемата земя, повишаването на недостига на вода, хранителни и рибни запаси са факт в много части по света. Изменението на климата ще доведе и до промени в режима на валежите, което ще ограничи наличните ресурси от вода с 20-30%. Спадът в селскостопанската производителност ще утежни несигурността по прехраната в най-слабо развитите страни. Това ще доведе до висок ръст на цените на хранителните продукти от първа необходимост в тези държави.
Учените предвиждат през сегашното и значителни загуби на територии. Причини за това са изместване на крайбрежните ивици и потъване на обширни земни маси от вулканични и земетръсни процеси. Това от друга страна ще породи демографски срив. ООН предсказва, че до 2020 година ще има милиони „екологични” мигранти, като причината затова ще е глобалното затопляне. Подобно движение на човешки ресурс може да увеличи конфликтите в зоните на транзит. Европа ще бъде подложена на значителен миграционен натиск.
Колкото до резултатите за ограничаване на изменението на климата – именно те ще определят политическото напрежение в национален и международен план. Изчислено е, че ако всичко се развива както към сегашния момент, свързаните с изменението на климата мерки могат да струват на световната икономика до 20% от световния БВП на година. Най-големи последствия, навярно ще понесат Китай и Индия, особено ако делът на глобалните им емисии продължи да се увеличава.
Апокалипсис или спекулация?
Изнесеният доклад на Хавиер Солана и Европейската комисия твърде много напомня на инструмент за стабилизиране авторитета, а и не само, на деградиращия все повече Европейски съюз. Колкото и да ми се иска да подкрепя изводите от него, обективността ме кара да заема точно обратната позиция. Аргумените за такава оценка са много:
• Това е доклад, който разглежда Европейския съюз като структурна единица, която едва ли не е изолирана от климатичните промени, благодарение на което ЕС ще е е единствен, който ще може да предприем необходимите мерки за справяне с кризата в международната сигурност. Защо?
• В целия текст на доклада, се дава оценка и анализ на кризата, която ще настъпи в различните региони по света. Такава оценка и анализ за страните от ЕС липсва. Защо?
• Хавиер Солана изказа мнението, че Европа е призвана да ръководи международните действия по проблемите за сигурността. Защо?
• ЕС трябва да намери необходимия финасов ресурс за справяне с климатичната криза. Интересен би бил отговорът на въпроса: как ще бъдат намерени тези средства?
• ЕС трябва да определи, след анализ, кои ще са най-горещите точки за сигурността и как може да се справи с тях. В доклада е упоменато, че този своеобразен диалог, иницииран от съюза, ще бъде воден със страните от Африка, Близкия изток, Латинска Америка и Централна Азия. Къде остават САЩ и Русия?
Доколко докладът е научно издържан и лежащ на действителни анализи и оценки не би могло да се каже, но че е лишен от обективност личи и с риск да бъда краен, простичко ще попитам: Не е ли това повод за една тиха война между ЕС и нейните най-големи опоненти – САЩ и Русия, за голбално политическо, икономическо и културно монополизиране?
Автор: Пламен Петров, снимки ЕРА/БГНЕС
Прочетена: 284
