Срещаща “на върха” роди повече въпроси отколкото даде отговори
Защо организирахте срещата си в Катарино, запита една журналистка лидерите на „триадата”. Съвършено резонен въпрос, който загуби от чара си, когато дамата поясни контекста на любопитството си – защо управляващите са се събрали на поверителна дискусия в комплекс, чиято собственост се приписва на нежната половинка на най-яростния им днешен опонент Бойко Борисов.
Дали за ешмедемето в Катарино има някаква по-дълбока причина, не е ясно, нито пък е толкова важно.
По-уместно бе някой журналист да зададе въпроса – защо се събрахте да обсъждате социалната си политика в един суперлуксозен спа-комплекс, и на всичкото отгоре се оградихте с бодигардове така, че ни пирински сокол, ни пиле можа да прехвръкне наоколо.
Разбира се, нищо от случилото се в Катарино няма да остане скрито от обществото, защото една част от тези, които си шушукаха там, първи ще отърчат да го разкажат на медиите. Както тъжно отбеляза новият „главен ловец на мишки” Михаил Миков „ нищо вече не може да се покрие”. В интерес на истината, няма и какво толкова да се крие. Като изключим драматичната увертюра, че има реална опасност да ни бутнат в еврофризера, всичко останало вече е добре познато – някакви смътни намерения, обозначени като стратегия, при които прословутият социален вектор все отлита някъде в бъдещето.
Впрочем, уж изненадващото начало с обсъждането на лошите сигнали от Европа, е
Поредното активно ПР-мероприятие
преследващо няколко цели. Първо, трябваше да се придаде тежест (у нас и главно пред Брюксел) на новия вицепремиер, отговарящ за харченето на европарите (ако последните въобще дойдат). Това изглежда бе замисълът на театралната (но като в читалищно театро) промяна на дневния ред. Причини за драматизъм с положението на България в Европейския съюз наистина има, но управляващите не искат да ги обявят, камо ли да ги обяснят. Станишев, например, продължава да твърди, че сме в първата десятка на страните от съюза (по какво точно, не стана ясно).
На второ място, крайно време беше да започне подготвяне на общественото мнение за очаквания крайно критичен мониторингов доклад на еврокомисията за извършеното от България през последната година.
Докладът на Комисията ще е съсипващ
това вече не е тайна за никого. Голямото неизвестно е колко сурово ще ни накажат и кои сегменти на българското общество и бизнеса ще понесат първите преки последици от безхаберието на управниците.
Трето, дори на Станишев стана ясно, че някои тревожни процеси в държавата не могат повече да бъдат премълчавани. Според последни данни на Националния статистически институт (очевидно тук и уволнението на предишния директор на НСИ не помогна) през март инфлацията в България е достигнала рекордното ниво от 14,2% на годишна база. Някои недобросъвестни граждани все по-често поставят очевидно тенденциозни въпроси от рода на „Защо вносното олио в България е по-евтино от българското?” И тъй като по въпроса за зрелищата (разбирай борбата с организираната престъпност и корупцията) нищо ново не може да се каже (а вероятност и нищо ново няма да се случи), наложи се да се подхване другата тема, препоръчвана от класиците в такива случаи – темата за хляба. И за неговата цена.
Поетът бе казал, че „хлябът не стига”. За мнозина българи е днес е така, но не защото го няма, като по време на предишното управление на БСП, а защото
Хлябът става и от пастите по-скъп
Обяснението – най-вече инфлацията и спадът на реалната покупателна способност, бе извъртяно на 180 градуса. Инфлацията била предизвикана от нарасналите доходи на населението. Като главна причина бе изтъкнат отново „външен фактор” – в страната влизали 1-2 милиарда евро годишно, изпращани от българите, работещи в чужбина. Станишев със съжаление сподели, че държавата не може да контролира тези пари – очевидно, много му се иска на министър-председателят да сложи ръка и върху тях. И въобще, правителството имало твърде ограничени инструменти, за да противодейства на инфлацията, освен да намали собствените си харчове. Ако съдим по опита от „седмицата на голямото харчене” в края на миналата година, по рекордния бюджетен излишък, натрупан до момента и по обявеното начало на предизборната кампания, намеренията едва ли ще бъдат по посока на ограничаване на държавните разходи.
Според официално изнесени данни на същия този Национален Статистически институт се очертава картина, която ясно сочи, че поради пасивност и некомпетентност на правителството и някои ведомства, у нас липсват политики, които да стимулират аграрния сектор, или се провеждат погрешни.
Тази официална статистика сочи, че у нас зърнените култури са поскъпнали с 62,3% през 2007 г. спрямо 2006 г., но за сметка на това през 2007 г. са произведени с 40,4% по-малко зърнени култури спрямо 2006 г. Зеленчуците са поскъпнали с 45,1% през 2007 г., а през 2007 г. са произведени с 36% по-малко зеленчуци спрямо 2006 г. Яйцата са поскъпнали с 43,5% през 2007 г., а през 2007 г. са произведени 3,6% сто по-малко яйца спрямо 2006 г. Всичко това води до един ясен краен резултат – освен външните фактори, има и вътрешни причини за поскъпването на основните храни, издръжката на живота нараства непрекъснато и някак си изпреварва привиждания от някои ръст на богатството на българите, или поне на някои българи.
Известно е, че като няма хляб, едно възможно решение е –
Препоръчват ни да ядем пасти
Предлагат ни различни „най-оптимални решения”. (Така се изрази Ахмед Доган и му ръкопляскат. Ако така се изрази студент по администрация, веднага ще получи двойка, защото все едно е казал „Най-обичам да ям, ама по-обичам да спя.”) Лидерът на ДПС, който отново пое функциите на идеолог на тройната коалиция, даде за пример собствения електорат, който всъщност въобще не бил „гол и бос”, доходите му са надминали средните за страната, т.е. вече лапал пасти. Причината – защото „много бачкал”.
Няма да коментирам дали това е истинското положение на електората на ДПС – щом непрекъснато гласуват за партията си, значи си я харесват. Но, без да подценявам пословичното трудолюбие на етническите турци (същото не важи за политическите им представители, ако съдим по броя на присъствията на самия Доган в парламента), казаното от шефа на ДПС поражда някои съмнения. Още през миналата година в Народното събрание бяха изнесени данни, че приходите от данъци в районите със смесено население, доминирани от ДПС, са чувствително по-ниски, отколкото в останалите региони на страната. Тези факти някак не се връзват с оценките на ДПС-лидера за високите доходи на електората му. Ако наистина реалната заплата в строителството почва от хиляда лева, това означава ли, че се приема за нормално този електорат да не плаща данъци?
Опънат ли е над хората на ДПС специален „данъчен чадър”?
Ако това е така, как ще се осъществят заканите на премиера да се поведе война срещу сивата икономика? Дали повече светлина по този въпрос няма да хвърли потулваната информация за някаква разработка на специалните служби, носеща кодово име на „граблива нощна птица”?
Твърде впечатляващо бе и това, че любезното предложение да ядем пасти ни бе отправено по изискан начин – от суперлуксозен спа-курорт. Личи си, че управляващите следят модните тенденции и от фитнес са преминали към „уелнес”. Което е лесно обяснимо, като се отчита как старателно използват пребиваването си във властта за укрепване на своето и на роднините си благополучие.
Вероятно има някакво дълбоко фройдистко обяснение на табиета на нашите управници да се крият по разни (луксозни) скришни места, за да обсъждат важни въпроси. Едва ли ще чуете френските управляващи да се събират на двудневен семинар в някой луксозен хотел на Ривиерата, или немските – в Баварските Алпи. Дори чехите не семинарстват в Карлови Вари. Причината сигурно е свързана и с това, че никой не ги пита как и защо харчат парите на българските данъкоплатци. Впрочем с тези пари, в крайна сметка, ще бъде увеличена здравната вноска, въпреки уверенията, че „осигурителната тежест няма да нараства”. Изглежда българските управляващи смятат, че парите ни, след като излязат от джобовете ни и влязат в държавната хазна, престават да бъдат наши и стават техни.
Автор: Александър Маринов, снимки БГНЕС
Прочетена: 116
