Съвършено добре усвоени уроци по нищоказване
Като студенти в Софийския университет по реторика ни демонстрираха нагледно - с табличка, как на какъвто и да е въпрос можеш да отговаряш, без всъщност да казваш нищо. Бях забравила за това, докато не прочетох изказванията на лидерите на коалицията след Катарино. Съвършено добре усвоени уроци по нищоказване. Като се има предвид и факта, че това става почти в края на управленския мандат, наистина смятам, че тримата са извадили табличката и, следвайки внимателно квадратчетата в нея,
самопрепоръчаха си все неща, за които имаха точно 3 години.
* “Коалицията има необходимата политическа зрялост” – ами добре, ама това, което всъщност би трябвало да кажете е „Спазарихме се, ще се понасяме взаимно, няма да е сега разлъката ни.”
* ”Много е важно излизането на полицията по-близо до гражданите” – ха, наистина ли чак сега стигнаха до този извод.
*„Нужни са промени в законодателството, свързани с уреждането на въпросите за конфликт на интереси” – без коментар.
* ”Разчитаме много и на работата на МВР, ДАНС , както и на съдебната система” – и ние, господин премиер, и то много отдавна.
*„Нищо не може да достигне докрай, ако няма силни институции”, „обществено значимите дела трябва да бъдат решавани бързо”, „ България е направила решителни крачки с изработването на оперативните програми... при нас обаче се получава така, че сме по-добри в теоретичната част” – без коментар.
*„Ляв завой”, повишаване на пенсиите, грижа за младите майки...
Клишета, клишета, истински порой от клишета. По-лошото е, че ето така властта вижда положението в страната, както и своята управленска мисия. Слушаш “ораторите” и имаш чувството, че сякаш са заспали преди половин век и току що са се събудили и произнасят първите си думи.
Горката аудитория, която от месеци слуша едно и също
Например, че престъпниците са „оперативно интересни лица” или пък, че има даже „социален вектор”.
Не знам кои са съветниците на политиците ни по управление на кризите, защото това, на което сме свидетели от месеци в българската политика, е криза, но който и да ги съветва, трябва да бъде уволнен незабавно. Защото говоренето им се сблъска челно с правилата в кризисния ПИАР.
Затова предлагаме безплатно малко уроци. И понеже са слаби ученици, ще започнем с определението за ПР - разновидност на управленската дейност, която осъществява информационното взаимодействие между институциите, техните служители, гражданите и широката общественост. Освен това отчита интересите на различните страни в общуването и ангажира обществото в решаване на проблемите. А когато има криза, задължително е да се знае:
1. Прекалено късно е чак при настъпването на криза ръководството на фирма, организация или ПРАВИТЕЛСТВО да се събира и да решава как да бъде овладяна и управляване тя. Такъв план трябва да има подробно разработен, дори и да не се наложи да се използва, а в политиката винаги е нужен.
2. Засиленото внимание на обществеността и медиите добавя към тежките обстоятелства на кризата недоверието и отхвърлянето дори и на най-достоверното обяснение. Което автоматично означава – да се говори ЯСНО, КОНКРЕТНО, да се обяснява много и най-вече никога да не се използват „общи приказки”
3. Комуникацията да се осъществи БЪРЗО, а поемането на отговорност да не е мъчителна агония.
4. Не подценявай аудиторията, не влизай в капана на популизма и не предлагай невъзможното.
Вместо послеслов
„ Когато между истинските и заявените цели на някого има несъответствие, той инстинктивно се обръща към дългите думи и изтърканите идиоми, и като сепия плюе мастилени петна."
Джордж Оруел, "Политиката и английският език", 1946 г.
Автор: Лора Янова, снимки БГНЕС
Прочетена: 137
