Статистически всяко 4-членно домакинство има зад гърба си по над 100 хил. лв., но не всяко го чувства
Преди 5-6 години възрастна позната ми се оплака: Каква я свърши тази демокрация – 35 години работих, а пенсията ми нищо работа, не стига дори за режийните! Добре де, уточнявам, нали същата тази демокрация ти върна две магазинчета и всеки месец получаваш от тях по 2000 евро наем! Да, ама пенсията ми малка, настоява тя!
Абсурдна, но от друга гледна точка, е ситуацията с друга позната - пак в пенсионна възраст. И тя получава малко пенсия, но пък живее на пъпа на София, на „Раковски”, и сама обитава апартамент от 120 кв. м. Ако си навие на масрафа и даде някоя от стаите под наем, ще си вдигне 2-3 пъти дохода, но не го прави. Уж различни, двата случая са с дъх не само от друго време, но и с друга оценка на разполагаемото богатство.
А богатството на българите бързо расте, изчислява изследователско-консултантската компания “Индъстри Уоч” (Industry Watch). През миналата година то се е увеличило с над 30% и през първото тримесечие на 2008 г. е достигнало 165 млрд. евро. В това число икономистите вкарват финансовите активи и жилищата в градовете на домакинствата, които се разпределят в съотношение приблизително 1:4. Те обаче не отчитат чуждестранната валута в брой, депозитите в чужди банки, инвестициите в чужди ценни книжа и инвестиционни схеми, както също и жилищата в селата, земята и движимите вещи и ценности. Аргументът за този консервативен подход е в липсата на възможност някои от последните активи да бъдат изчислени, както и защото са слабо или почти неликвидни.
Забогатяване чрез валоризация
На земя сме обаче много богати и през последните години пазарът не само на градски, но и на земеделски терени бързо се развива. С още по-голяма сила това важи за леките коли, към чийто парк само през миналата година бяха записани над 260 хил. нови и употребявани машини. Ако прибавим поне тези два вида активи, за които има пазар в страната, богатството на българите би закръглило 200 млрд. лв. Изчислено на домакинство от четирима – възрастни и деца, това прави по над 100 хил. лв.!
Спомням си как преди десетилетие съпредседателят на Центъра за икономическо развитие Александър Божков предрече, че българинът ще забогатява включително и чрез валоризация на недвижимата му собственост. Той имаше предвид, че като се отвори пазарът, имотите ще добият реална оценка и тя ще бъде значително по-висока от тази при социализма. Така и стана. През миналата година средната цена на жилищата в страната скочи с 32%, а за последните 7 години - общо близо 6 пъти.
Освен обаче неравномерното разпределение, зависи и как чувстваме това богатство зад гърба си. Възрастната жена от примера в началото едва ли осъзнава, че седи върху „гърне с жълтици” за поне половин милион лева. Като нея днес са хиляди, макар да има примери и за обратната логика. Хората осъзнават порасналото си богатство и масово се ориентират към повишено потребление. Това се прави по няколко основни пътя: веднъж като реализират на пазара някой от многократно поскъпналите си имоти; второ, като използват имот за залог при получаване на кредит; трето, като консумират всичко от текущите доходи, отказвайки се да събират „бели пари за черни дни”; четвърто, като си позволяват да си търсят по-дълго време привлекателна работа, да отделят средства за образование и преквалификация и т.н.
Минус 21% на борсата
Дали финансовата криза зад океана ще се отрази и на българското богатство? Безспорно да, но в слаба степен. Отворена икономика сме и няма как да не почувстваме затягането и оскъпяването на кредитирането. И наистина според данни от началото на годината темпът на увеличение на кредитите се е свил, но пак остава близък до 50%. Последното според представители на Института за либерални стратегии е оправдано, защото задлъжнялостта на нашенци достигала 30-40% от БВП на страната, докато при западноевропейците била съизмерима с него (виж карето).
Урокът от кризата е определено по-впечатляващ за играчите на фондовата борса. Там капитализацията бе надхвърлила 28 млрд. лв., т.е. до към 46-47% от БВП на страната, но в резултат на корекцията се сви в последно време до около 22 млрд. лв. Това преведено означава, че публичните търговски дружества (т.е. търгуваните на нашата борса) са загубили малко над 21% от пазарната си стойност, а с толкова – и държателите на техни акции. Между последните са както български институционални инвеститори (пенсионни, здравни и застрахователни фондове), така и индивидуални вложители чрез колективни и индивидуални инвестиционни схеми.
В крайна сметка в “Индъстри Уоч” прогнозират, че и през следващите две години финансовото богатство на българите ще продължи да се увеличава с относително висок темп. Очаква се също домакинствата да насочват все по-голям дял от финансовите си активи към инструменти, които обикновено носят по-високи доходи. Жилищата, от своя страна, ще останат в краткосрочен план основният актив от съвкупното богатство на домакинствата, като в техните цени не се предвиждат близки сътресения.
Урокът криза
Отражението на ипотечната криза зад океана се разглежда и от положителната му страна. Защото според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии процесът на развитие не е нито безболезнен, нито безопасен. Спадовете са неотменна част от циклите на това развитие и следващият - вероятно след 6-7 години, ще ни удари още по-сериозно. Затова сегашният урок е полезен и относително евтин – отражението на кризата върху нас е слабо.
Икономистите обаче предупреждават, че ще става все по-сложно да се анализира икономиката и отношението между богатство, доходи и поведение на домакинствата. В тази връзка Георги Ганев отбелязва, че способността на богатството да носи доходи ще се развива все повече под различни форми. Този растеж ще зависи от способността на финансовата система да превръща активите в доходи, т.е. да ги прави ликвидни. Това ще става чрез развитието особено на небанкови финансови форми като пенсионни и взаимни фондове, на животозастраховането като форма и на спестяване, както и на др. Важно е обаче то да става балансирано, защото от „престараването” с хотелските апартаменти се вижда, че може да има и сериозни проблеми. Към активите във все по-голяма степен ще се прибавя и земеделската земя, която става все по-ликвидна и пазарът й се разширява.
Двете страни на финансовия консерватизъм
До края на миналата година 7,1% от финансовите активи на българите са били в акции и във взаимни фондове. През първото тримесечие на 2008 г. обаче този дял е паднал до 5,6%, показват сметките на “Индъстри Уоч”. Което означава, че общо-взето чувствителната корекция на борсата почти не се е отразила върху благосъстоянието на българина. Това, от една страна, потвърждава заключението, че българинът все още не знае, не умее или не иска да накара богатството си да му носи по-висок доход. От друга страна обаче, този консерватизъм му е спестил по-чувствителни финансови трусове и го е предпазил от стресове.
Да посочим за сравнение, че в цитираните по-горе инвестиционни инструменти в развитите страни хората влагат около 30% от финансовите си средства. У нас над 85% от финансовите си средства българите държат в банкноти и в банкови депозити, като до 2000 г. последните са били над 95%.
Свиването на държаните в брой пари експертите тълкуват като повишено доверие в банковата система. То вероятно отразява и процеса на ограничаване на сивия сектор в страната, добавя Красен Йотов от изследователската компания. От своя страна за 7 години банковите депозити се удвоиха по абсолютна стойност, а годишният им ръст се стабилизира около 30 %. Бързото оттегляне от фондовата борса пък се коментира като нагласа засега за бързи и големи печалби, която е била отрезвена от корекциите на борсата през последната половин година.
На снимките:
1. Точно с процентите от тази витрина – 30%, българинът е станал по-богат през миналата година, твърдят от “Индъстри Уоч”.
2. Само за една година са купени над 260 хил. нови и употребявани машини.
3. Цената на земеделските имоти непрекъснато се вдига, но все още малка част от собствениците успяват да извлекат истинска полза от притежаваното богатство.
4. Много възрастни хора живеят сами в големи апартаменти и едва свързват двата края, разчитайки единствено на мизерната пенсия.
Снимки БГНЕС
Автор: Начо Халачев
Прочетена: 103
