Отново разчитаме на формулата: ниска производителност и ръст на доходите
Вече 18 години след началото на прехода страната ни все още не може да постигне стабилен ръст на доходите. Инфлацията расте, доходите - също, но бавно, безработицата спада, а в същото време дефицитът на квалифицирани кадри расте.Това са основните процеси, които се забелязват в трудната промяна през последните 18 години.
През 2007 г. издръжката на живот достигна нови рекордни стойности – 433,43 лв. на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца), или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 1734 лв., за да посреща разходите си. Тези рекордни стойности не бяха очаквани в началото на 2007-а, но рязкото покачване на цените на хранителните стоки през второто полугодие, съчетано и в известна степен повлияно от развитието на неблагоприятни външни фактори, очерта една
твърде мрачна прогноза
която така и не можа да бъде разсеяна от несъстоятелни твърдения на отделни министри.
Икономическият Петър Димитров и финансовият Пламен Орешарски многократно подчертаваха, че доходите изпреварват ръста на БВП у нас. Производителността на труда на българите е едва 33% от тази в останалите страни от Евросъюза, което е основният фактор за ниските доходи, обясни Петър Димитров. У нас процъфтяват предимно търговията и услугите, както и продажбата на имоти, което не допринася за траен ръст на стопанството.
Въпреки гръмките обещания за по-благоприятна данъчна система в полза на всички слоеве на обществото, не липсват коментари, че налозите се правят в полза на богатите, тези, които внасят най-големи суми в бюджета. Въвеждането на плосък данък от 10% беше “сериозна хапка” от заплатите на хората с доходи до 500 лева. 13-тата заплата не е екзотика, но често трябва да си като “13-тия воин“, за да си я извоюваш. В Австрия например всяка година всички получават по 14 заплати - една допълнителна за Коледните празници и още една преди лятната почивка.
Някои български работодатели също се опитват да стимулират работниците си с различни бонуси и привилегии, но като цяло изостават от западноевропейските си колеги. Европейският съюз - особено след разширяването си на Изток, се превърна в разнородна по жизнен стандарт територия. Въпреки големите очаквания, доходите у нас не нараснаха значително.
Малко история за сравнение
През 1920-1923 година хиперинфлацията в Германия унищожава средната класа. Стойността на германската марка, която през 1919 година, е била 14 марки за един щатски долар, на 20 ноември 1923 година достига 4 трилиона за един щатски долар. През втората половина на 20-те години Германия се възстановява - въпреки някои сериозни рани, които не зарастват. След Втората световна война в позицията на губещ Германия отново претърпява тежки загуби. Десетилетия по-късно същата тази Германия, но вече укрепнала икономически и политически, е основател на Европейския съюз и сега е една от най-силните икономики в Европа.
Япония също има своите години на срив и възход. След тоталния икономически колапс след поражението си през Втората световна война, през 60-те и 70-те години на миналия век страната се превръща в световна икономическа сила. В периода 1955–1965 г. брутният вътрешен продукт на Япония нараства между 10 и 14%. От седмо място по корабостроене Япония става първа. Увеличават се валутните резерви, успешно върви модернизацията и технологичните обновления. Стига се дотам, че Япония въвежда протекционизма с цел защита на националната индустрия, като в същото време открива нови пазари в Югоизточна Азия.
Къде сме ние
Ръст от 6% годишно е недостатъчен за България и през следващите години се очаква забавяне на увеличението на БВП. Страната ни не развива нито земеделието, нито туризма в достатъчна степен, за да дават съществен прилив на сили на икономиката ни. Леката промишленост, конкретно хранително-вкусовата, в много случаи не покрива европейските изисквания за безопасност и качество, а тежката промишленост има екологични проблеми. Спънките пред развитието ни несъмнено поставят бариери пред доходите.
За никого не е тайна, че България води класацията в Европа по най-ниски доходи.
Защо сме бедни
Както твърдят производители, бедни сме, защото цената на всички суровини и ресурси расте и то в световен мащаб, а стойността на човешкия труд - не. Повечето работодатели побързаха да увеличат възнагражденията на служителите си, за да компенсират чувствителното намаление на заплатите им с новия плосък данък. Но това се оказа недостатъчно. Ако прибавим и инфлацията, която вече почти всекидневно стопява покупателната сила на лева, респективно на хората с доходи до 500 лв., положението става наистина драматично за основната част българи с ниски и средни доходи.
И още нещо - у нас все още няма утвърдена средна класа. Хората, които имат типични характеристики за това, непрекъснато критикуват държавата, че не им създава условия да се развиват, били то в научната, било в икономическата сфера. Младите хора с качества се стремят да открият възможности в чужбина, където заплащането е по-голямо. Бизнесът, който е гръбнакът на средната класа, пък негодува от високите осигуровки и непоклатимото ДДС. От ниски доходи се оплакват научните работници, преподавателите, медицинския персонал...
На горния фон икономисти от различни течения са обединени, че България трябва да ускори икономическото си развитие чрез стимули за производството. Иначе винаги ще бъде на опашката на Европа. Въпросът е каква да е формулата на тези икономически стимули. Поне 18 години не успяхме да я открием. Което най-малкото внася поредната доза нихилизъм, че в близко време ще се оправим.
На снимките:
1 и 2. Министрите Петър Димитров и Пламен Орешарски многократно подчертаваха, че доходите изпреварват ръста на БВП, което използваха като мотив за задържане на заплатите. От двамата обаче се очакват не констатации, а действени икономически и финансови политики.
3. Социални кухни като тази на снимката в Харманли са единствената надежда за оцеляване на пенсионерите с ниски доходи. По-точно - за тези, които успеят да се доредят до малкото места в тях.
Снимка БГНЕС
Автор: Кремена Кръстева, Телезивия ББТ, специално за “Фактор”
Прочетена: 91
