Нови министри тръгнаха да ръководят с езиков фалстарт
Известно е, че бързата работа е срам за майстора. Поне в това отношение, обаче, сегашното правителство няма от какво да се срамува – то не си пада по бързането в делата и това е известно на целокупното българско гражданство. Пословичната туткавост на управляващите вече се е превърнала и в тема за анекдоти. На 1 април т.г. радио „Дарик” пусна съобщение, че България се готви да обяви бойкот на олимпийските игри в Пекин заради събитията в Тибет. Зазвъняха разлютени спортисти, деятели и редови защитници на олимпийската идея, несхванали шегата, докато накрая един слушател не се зае да овладее паниката. Той най-сериозно обясни, че докато нашето правителство се накани да претвори идеята в действие, пекинската олимпиада отдавна ще е отминала.
Но, макар и мудни в делата, нашите управляващи са изключителни бързаци в приказките. (Всъщност, тук възниква противоречие, защото говоренето е част от работата на политиците, или поне последиците от думите могат да се окажат много сериозни.) В това отношение новото попълнение на Министерския съвет не отстъпва ни най-малко на заварените ветерани. Още преди да са провели един пълен работен ден, повечето от новите министри
„блеснаха” с оригинални разсъждения
Точно разсъждения от подобен тип, уви, ни карат да се притесняваме за дълбоката мъдрост, вложена в поговорката „денят се познава от сутринта”.
Някой би казал – какво толкова, всеки може да допусне грешка на езика или просто да изрече нещо несъвсем премерено. Подобна грешка при политиците се нарича „гаф” и съвсем не е случайно, че гафовете на хората, облечени във власт, се следят и записват много внимателно. Най-важната причина е, че обществото иска да знае, дали случайно (още повече – неслучайно) хвърлената дума не е индикатор за това, което могат или не могат, искат или не искат да свършат управниците.
Разбира се, новите членове на кабинета Станишев се вписват в една среда, която вече е вдигнала много високо летвата. Премиерът наистина демонстрира мъдро говорене (придружено с нищонеказване), когато трябваше да аргументира несъстоялите се структурни и странните персонални промени в правителството. Например, с помощта на стоманенозвучащия израз „социален вектор”, който хем е универсално обяснение за всичко ставащо и неставащо в Министерския съвет, хем се описва само в отрицателен план – какво не е и какво няма да причини. След като стана ясно, че стрелата на вектора подмина социалното министерство и неговата министърка, тя попадна в десетката при обяснението на рокадите във военното и земеделско-охранващото министерство. Станишев без съмнение може да се похвали пред своите колеги от Европейския съюз с оригинален принос за смяната на военен министър: „Има проблем от гледна точка на мотивация на военнослужещите, от гледна точка на социалните дейности и отношението от гледна точка на Министерството на отбраната и отговорността на държавата към българската армия, която трябва да бъде модерна, мобилна и силно мотивирана.”
И така, попаднали в среда на такава изящна словесност, новите министри се захванаха незабавно за работа (т.е. за приказки).
Първите им изявления съдържаха
фундаментални политически послания
които едва ли са били подминати от чуждестранните ни партньори, а и от българските анализатори.
Най-напред, веднага стана ясно, че политиките, дори и в проблемните области (ако за такива приемем секторите със сменени министри) и досега били добри, но отсега щели да бъдат още по-добри. Дори Михаил Миков ще трябва „категорично да реформира” МВР според насоките, начертани от... подалия оставка негов предшественик.
В добре и отдавна познат стил започнаха едни благодарности към напускащите министри и оправдания защо не са си свършили работата. Новият шеф на здравеопазването, доскорошният кмет на Стара Загора и президентски съветник д-р Евгений Желев, дори видя някакъв парламентарен комплот срещу предшественика си: „Професорът (Радослав Гайдарски – бел. ред.) направи много за стабилизиране на системата и това ясно се вижда през последните три години. Трябваше да се предприемат някои по-решителни стъпки в посока на преструктуриране на сектора, но може би не му позволиха в парламента, и в комисиите му.”
Дълбока философска нагласа (вероятно почерпена от партийния му лидер) демонстрира и новият министър на земеделието: „Дори и да бъдеш добър министър, рано или късно си тръгваш. Оттук днес си тръгва един добър министър, който управлява най-голямото министерство в кабинета”, обърна се Валери Цветанов към предшественика си Нихат Кабил.
Второ, под лустрото на призивите за „социална ангажираност” лъсна фактическото положение на нещата - правителството не вижда необходимост от нови, по-добри политики, и, което е още по-лошо, няма капацитет за разработване и прилагане на такива.
Най-красноречив говорител на пълната липса на готовност и яснота за евентуални реформи отново бе новият министър на здравеопазването. На въпроса ще има ли повишение на здравната вноска, Желев отговори дословно: „Аз мисля, че на този етап има два варианта - да се повиши здравната вноска и да не се повиши.” И все пак, трябва да констатираме, че министърът има още какво да учи в сферата на „поразяващите думи” – той неволно изпусна признанието, че социалната политика е „последната дупка на кавала” на управляващите: „След като основните приоритети на това правителство са изпълнени - европейската интеграция, икономическата стабилност и напредък, последният ангажимент е социалната сфера – остава да се направят доста неща в тази област.”
Трето, за цяла България стана очевидно, че новите министри
не са забравили нищо старо
и не са научили нищо ново от скандалите около конфликтите на интереси на предшествениците им. Всъщност, самото назначаване на Николай Цонев – главен герой на първата голяма афера около преплитане на служебни и частни интереси по времето на предишното правителство – е достатъчно красноречив акт. Самият Цонев, въпреки че обяви незабавно прекратяване на участието си в търговски дружества, отново повтори, че конфликт на интереси не е имало и няма. Нищо, че фирмата, от чиито дялове държи една трета, в продължение на четири години е снабдявала с хляб голяма част от подразделенията на Министерството на отбраната.
В същата конфузна ситуация изпадна и новият земеделски министър Валери Цветанов, който само час след избирането си от парламента отрече да е имал общо участие във фирми с предшественика си Нихат Кабил и с други дейци на ДПС. Когато обаче медиите изнесоха конкретни данни за фирмените участия на Цветанов, той все пак призна, че е участвал в „такива дружества”, но това било по някогашен проект на ДПС, наречен „Наука и земеделие”, по-известен като плана „Доган”. Злите езици напомниха, че ключов момент в този „план” бе обявената от Доган инициатива за „биволизиране” на българското селско стопанство (чрез внос на десет хиляди бивола от Индия) – един от малкото случаи, когато лидерът на ДПС откровено стана за смях.
Четвърто, под влияние на еуфорията от политическия си възход (както казва народът: „За едни сватба, за други брадва”), новите министри казаха неща, които могат да бъдат изтълкувани като нещо повече от миг невнимание. Пряко или косвено, волно или неволно, те дадоха един отговор на критиките на европейските ни партньори относно проблемите, които вече не са само наша, българска работа. Като изключим Меглена Плугчиева, която се е понаучила на дипломатическа тактичност, останалите казаха неща, които от гледна точка на Европейската комисия могат да се приемат за
своеобразен политически „кукиш”
В момент, когато са спрени значителни средства по програма САПАРД, прокуратурата разширява разследванията за злоупотреби (включително и от новото ръководство на Разплащателната агенция) и надвисва заплаха от санкции по отношение на средствата от структурните фондове, новият земеделски министър изтъкна заслугите на предшественика си, припомняйки, че раздадените 400 милиона лева за преки плащания в земеделието е постижение, което не се е случвало на страната ни през последните 15 години.
В момент, когато българското общество все по-настоятелно иска прозрачност по отношение на европарите и дори правителството отчита „проблеми с комуникацията” с Европейската комисия, новият министър на вътрешните работи Михаил Миков подхвана любимата си теза, че българи „клепат” България пред Брюксел. Коментирайки факта, че множество граждани и фирми се обръщат към Европейската комисия по повод нередности в дейността на българските власти, Миков заяви: „Много често се злоупотребява с информацията, изкривява се. Примерно една фирма, за да се защити, подава информация, че не е спечелила в една или друга конкурентна битка. Лошото е, че това се отразява като цяло и на България, така че апелът ми е към тези, които пишат до Брюксел, да мислят все пак, че са и българи.”
За съжаление, именно на Миков, иначе видна политическа фигура в БСП и оценяван като добър юрист с принос към изработването на новата законова уредба на МВР, принадлежи
безспорният гаф №1 на новото попълнение
на правителството.
Именно Миков заяви, че у нас няма мафия, а назначения по негово искане временно изпълняващ длъжността главен секретар ва МВР Павлин Димитров подхвана тезата на началника си, като отиде по-далеч – у нас даже нямало организирана престъпност, а „отделни организирани престъпни групи”.
Такива изявления разрушават до основи и без това крехките аргументи за правителствения ремонт. Защото, ако нещо стана причина за големия скандал в МВР, отекнал в цяла Европа и принудил управляващите против волята си да правят промени, това е именно на връзката българските политици и част от висшите държавни служители с организираната престъпност.
След публикуването на стенограмата от заседанието на Парламентарната комисия по обществен ред и вътрешна сигурност завесата е вдигната и, въпреки че изнесеното е само малка част от цялата истина, връщане назад няма. Както с нежелание признава Миков, дори и в България не всичко „може да се скрие и покрие”. Да се твърди, че у нас няма връзки между организираната престъпност и властта, е дори крачка назад от документи и декларации на самото българско правителство, което от доста време обещава и на Брюксел, и на българските граждани „ефективна борба срещу политическата корупция и организираната престъпност”.
Ако перифразираме крилата фраза на Нейчо Неев, вицепремиер от правителството на покойния проф. Любен Беров, имаме повод да кажем: „Ега ти държавата, след като нейния министър на вътрешните работи не знае, че срастването на престъпността с политическата, административната и съдебната власт по цял свят се определя с нарицателното име „мафия”.
На снимките:
1. Клетва: Някои от новите министри започнаха с “бисерите” кажи-речи веднага след тържествената церемония в Народното събрание.
2. Скоропоговорка: Казаното от вътрешния министър Михаил Миков лесно може да се трансформира в “Българи клепат България пред Брюксел”.
3. Рамо до рамо: Д-р Евгений Желев и предшественикът му в здравното министерство не се скъпиха на суперлативи един към друг.
4.Перифраза: Новият аграрен министър Валери Цветанов си спомни за Омуртаговата колона и рече на Нихат Кабил „Дори и да бъдеш добър министър, рано или късно си тръгваш”, което не бе по-малко уместно от оригиналното “Дори и добре да живееш – умираш...”
5. Мирно: Преди да поеме военното министерство Николай Цонев обяви високо, че прекратява участието си в търговски дружества. Само спомен остана, че фирмата, в която държи една трета, е снабдявала войската с хляб в продължение на четири години.
Снимки БГНЕС
Автор: Александър Маринов
Прочетена: 104
