Операция „Чисти ръце„ предложиха известните български социолози и политолози, след като анализираха станалото в МВР. Какво обаче се случи в Италия и може ли да се приложи в България. Оставяме сами да си отговорите, само ще ви припомним тамошната история.
Mani pulite (чисти ръце – бел. ред.) е мащабно разследване за политическа корупция, проведено в Италия през 90-те години на миналия век. Преди това са скандалите с Banco Ambrosiano през 1982-а, в които са въвлечени мафията, Vatican Bank и P2. Резултатите от „ Чисти ръце” довеждат до арести, процеси, присъди, самоубийства и промени в цялата политическа система на Италия. Екип от съдии и магистрати разкрива система от подкупи в операцията “Tangentopoli” (Град на подкупа). Разследването цели да идентифицира процеса на пране на пари. Вниманието е насочено към банките. А първоначалните подозрения за обвързаността на политици и бизнесмени започват да излизат в медиите.
На 17 февруари 1992 г. съдия Антонио Ди Пиетро, нарежда арестуването на Марио Чиеса, член на италианската социалистическа партия. Това е началото на прочистването. Премиерът Бетино Кракси отрича наличието на корупция по върховете и нарича Чиеса „злодеят„ в иначе чистата италианска социалистическа партия. Разследванията започват в Милано, но бързо се разпространяват от град в град и все повече обществени фигури започват да си признават за нарушение на законите. През април 1992 много бизнесмени и политици са арестувани с обвинения за корупция. Има и комична ситуация, когато социалистически политически деятел си признава всичко пред двама карабинери, дошли в дома му, за да му донесат глоба за пътно нарушение.
Причината за лавинообразното и взаимно „ топене” между самите политици и разрастването на скандала е пренебрежителното отношение и разграничаването на главните политически фигури от „дребните”, които пък от своя страна се почувствали изоставени и проговаряли. На 23 май 1992 г. съдия Джовани Фалконе, един от архитектите на Maxiprocesso срещу мафията в средата на 80-те, е убит заедно със съпругата си и трима телохранители. След няколко месеца е убит и неговият колега Паоло Борселино. Последват арести на мафиоти. През септември социалистът Серджио Морони се самоубива и оставя писмо, в което признава вината си и обяснява,че престъпленията не са били за негова лична изгода, а в изгода на партията му и обвинява системата на финансиране на всичките партии.
През декември в корупция е обвинен и Бетино Кракси, лидерът на италианската социалистическа партия, в затвора отиват и други политически фигури. През март на следващата година правителството на Джулиано Амато и министърът на правосъдието Консо правят опит с декрет да заменят наказанията за криминалните престъпления с административни обвинения.Така фактически те се опитват да амнистират повечето от обвинените в корупция. Под натиска на общественото мнение и протести президентът Скалфаро отказва да подпише декрета и го обявява за противоконституционален. Само след седмица афера за 250 милиона долара въвлича и контролираната от държавата електрическа компания Еni.
Обвиненията и арестите продължават. В същото време италианският парламент прави промени в избирателния закон в полза на мажоритарната система. А обществеността изцяло подкрепя отмяната на съществуващата пропорционална система и заставя Амато да подаде оставка. В крайна сметка се провалят и изчезват от политическата сцена за различно дълъг период 4 партии от периода на „Чисти ръце”. Като сложим чертата, резултатите в Италия са:
• Заведени са дела срещу 8 бивши премиери и 5000 бизнесмени и политици;
• За две години парламентът сваля имунитета на 619 депутати, от които 321 стават следствени;
• Общо обвинените са 1063 и 460 от тях са осъдени ефективно.
В крайна сметка благодарение на горните мерки политическата класа се сменя кардинално в полза на технократите. Главен герой на операцията е магистратът Антонио Ди Пиетро.
Сега нека отново да се върнем към нашите български си работи. Ако има някакви прилики с познати ви лица и събития, то те не са случайни. Разликите е, че у нас няма осъден и вкаран в затвора високопоставен фактор. Иначе натискът на общественото мнение и на Апенините, и у нас е да се изчистят ръцете. Италианците вече забравиха, че са го сторили. Ние – всички знаем докъде сме. И защо сме.
На снимките:
1. В началото на скандалите, довели до операция “Чисти ръце” в Италия, стоеше този с Banco Ambrosiano през 1982-а.
2. Освен мащабно разследване “Чисти ръце” провокира десетки хиляди италианци да излязат на улиците в подкрепа на операцията.
Прочетена: 124
