Докато спорим за или против ГМО-тата, родното агропроизводство направо издъхва, а и никой не контролира дали внасяните плодове и зеленчуци не са трансгенни мутанти
В България няма официално разрешение за свободно отглеждане на генномодифицирани организми. Може би и затова мненията по този въпрос не са еднозначни. Напротив - често пъти са крайни и се движат от “Оснна!” до “Разпни го!”. Поддръжниците на ГМО и техните противници продължават да са в сблъсък и все още не са седнали на масата на преговорите, както правят политическите партии. ГМО предизвика мощни коментари навсякъде по света. Известният музикант Пол Маккартни призова света да каже "Не" на ГМО. Принц Чарлз пък предупреди, че генното инженерство вкарва "човечеството в светове, които принадлежат само на Бога".
Докато някои страни развиват генномодифицирана индустрия,
у нас този въпрос не стои на дневен ред
Генетичната промяна води до огромна “метаморфоза” в производството на храни. Специалистите, които застават зад ГМО, твърдят, че те са създадени, за да подобрят качествата на определено растение или животно. Чрез намесата на човешкия ум растенията стават по-устойчиви на природни катаклизми, а фермерите се спасяват от огромни загуби, убедени са специалистите от Агробиоинститута в София. Противниците обаче заявяват, че ГМО не са обещаното чудо и не носят никакви ползи за земеделските производители и потребители. За пример обаче от Агробиоинститута посочват Съединените щати и Индия като първенци в производството на генномодифицирани храни и продукти. Икономическият възход на Китай и Индия увеличава доходите на милиарди хора, които ядат месо няколко пъти на ден. И ускорява търсенето на фураж. Много фермери по света купуват модифицирани семена, защото са по-лесни за култивиране.
Оглавяваният от академик Атанас Атанасов екип от Агробиоинститута твърди, че ако светът не се ориентира към трансгенното производство, много скоро консервативните страни ще се окажат зависими от лидерите в трансгенното производство.
На война като на война
Защитниците на биологичното земеделие като Светла Николова от фондация “Агролинк” са на друго мнение. Според тях не случайно Европейският съюз отпуска средства за такъв тип производство, където торовете и препаратите в агрокултурите не присъстват. От противниковия отбор обаче веднага атакуват, че без намеса добивите на продукти са твърде ниски, а трябва да се мисли как да се преборим с бедността и изхранването на населението в условията на променяща се околна среда през последните години. Веднага следва контрааргументът, че именно произведените чрез генното инженерство пестициди унищожават природата.
В България е отглеждана след официално разрешение на земеделското министерство трансгенна царевица на следните площи: през 1999 г. - 130 хиляди декара, 2000 г. - 190 хиляди декара, 2001 г. - 64 хиляди декара, 2002 г. - 22 хиляди декара, 2003 г. - 21 195 декара. Намаляването на площите е след скандала със замърсена реколта от конвенционална царевица и проблемите, създали на завода за царевични продукти “Амилум” в Раград. Безспорна истина е, че заводът претърпя загуби, защото в Европа отказват да купят продукцията му.
Забранени, но пак на трапезата
Въпреки че Европа отхвърля генномодифицираните храни, голяма част от трансгенната соя и трансгенната царевица се използва за храна на животните. Което на практика означава, че ГМО пак може да се окаже на нашата трапеза. По информация на Агробиоинститута 90% от произведената соя е трансгенна. Екипът специалисти от института са на мнение, че страната ни няма ясна аграрна политика, въпреки дълбоките традиции в земеделието. Те са съгласни, че трябва да има строг контрол върху всеки вид продукт и растение, но не бива категорично да се отричат генномодифицираните храни.
Светла Николова от “Агролинк” пък напомня, че големите добиви от трансгенни растения няма да решат проблема с изхранването на населението по света. Проблемът е, че бедните държави просто нямат пари, коментира Николова. Българските специалисти - противници на ГМО разчитат и на позициите, изразявани и в други страни. В Европа над 170 региона и над 4500 общини са обявили за територии, свободни от ГМО. Много страни в Европа като Австрия, Гърция, Франция, Словения, Полша са обявили цялата си територия или по-голямата част от нея за свободни от продукти на генното инженерство.
Само пет общини свободни от ГМО
До средата на 2007 г. пет български общини са се обявили са свободни от ГМО - Сатовча, Баните, Ивайловград, Кърджали, Златарица. У нас са забранени изследвания с пшеница, маслодайна роза, всички плодове и зеленчуци, лоза и тютюн.
Важен детайл от общата картина е, че българинът е консервативен и би искал да яде плодове и зеленчуци с истински вкус. Друг въпрос е, че продуктите на пазара отдавна нямат вкус. Докато продължава тази троянска война за и против генномодифицирани организми, нашето агропроизводство намалява. От страна с традиции в земеделието, България се превръща в държава, на която и се налага да внася редица продукти и суровини. Било то трансгенни или не.
На снимките:
1. Екипът на акад. Атанас Атанасов от Агробиоинститута (на снимката) вярва, че чрез подобряване качествените показатели на организмите работи за бъдещето на човечеството и за решаването на проблема с неговото изхранване.
2. Светла Николова от “Агролинк” е на мнение, че големите добиви от трансгенни растения няма да решат проблема с изхранването на населението по света.
3. В опитното поле Института по растителни и генетични ресурси Константин Малков – гр. Садово, може да се види сортовото разнообразие на садовската селекция при пшеница, тритикале, рапица, фъстъци, грах и др., както и семепроизводните посеви от ръж, ечемик и пшеница.
Автор: Кремена Кръстева, Телевизия ББТ, Специално за “Фактор"
Прочетена: 113
