Наличието на 900 000 легла вече са проблем, а не предимство
Заглавие
Около 900 хил. са вече леглата в туризма според неотдавнашно изявление на председателката на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) Анелия Крушкова. Тъй като Гърция е постигнала същия капацитет за 60 години, според шефа на асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите (БАХР) Благой Рагин би трябвало да хвърляме шапки от гордост. При ръст на чуждестранните гости у нас през миналата година от 3% и на приходите към 11%, увеличението на леглата само за година с 50% обаче е по-скоро повод за притеснение. За да е натоварена тази база нормално, трябва да имаме поне към 15 млн. чуждестранни туристи годишно, изчислява Рагин. А през миналата година са били 2-3 пъти по-малко, сочи статистиката.
Тази неблагоприятна разлика в числата подсказва редица проблеми. Строителството продължава с бясна скорост, а натоварването на хотелската база прогресивно пада. Конкуренцията се ожесточава, а това накара някои хотелиери да свалят цените под разумни граници още през миналото лято. Последното подбива пазара и меракът на бранша да привлича по-платежоспособни гости се отдалечава някъде в мъгливо бъдеще. Както показва и изследване на британската компания „Пост офис”, България в момента е най-евтината за туриста европейска държава.
Абсурдни цени
Още по-лошо е, че с такъв подход и с такова име взетите кредити трудно се изплащат и фалитите на фирми вече не са изключение. Абсурдно е, но в тази ситуация някои хотелиери надуват цените за празниците, стремейки се с малко нощувки да избият големи разходи. Последното път отблъсква българите и броят на сънародниците ни, които избират чужбина за пътувания, се е увеличил с над 8% през 2007 г.
В интерес на истината в бранша точно оценяват последствията от това относително пренебрегване досега на българския турист и декларират желание да се отворят към него. Ако се видят цените на туристическите предложения за предстоящите празници обаче, те едва ли биха могли да бъдат масово наречени атрактивни, смята Анелия Крушкова.
Шефката на ДАТ коментира, че далеч от нужното равнище все още е и качеството на туристическите услуги. От една страна, самото обслужване все още е далеч от това, което задоволява и средна ръка туристи. Второ, твърде ограничено е предлагането на допълнителни услуги и продукти, които биха накарали госта да изхарчи повече пари в страната. Причина за това е не само в ограничения брой продукти, но и в инерцията на туроператорите да предлагат малък пакет атракции. Дори увеличаващите се руски туристи се учудват защо не им се предлага да посетят паметници, издигнати в чест на техните предци, загинали за освобождението на България преди 130 години. Трето, обстановката продължава да не задоволява – мръсотия, шум и строителна техника заливат и през сезона курортните центрове.
Настояват за министерство
За съжаление саморегулация в бранш трудно се забелязва на тема качество, но пък държавата дежурно се вини едва ли не за всичко. Националният борд по туризъм например, който има общо събрание миналата седмица, постави сред приоритети си искането в чужбина да бъдат открити български туристически представителства. Той настоява освен това за национална реклама на туризма да бъдат изразходвани поне 1,5% от приходите в бранша, изчислявани общо на около 5 млрд. евро.
Искаме тези 75 млн. евро, казва доц. Румен Драганов, държавата да използва, за да рекламира своята собственост – културно-историческите и природни забележителност. Според него крайно време е държавата и общините да припознаят тази своя собственост и да поемат отговорността да я управляват в интерес на общото благо.
Със същата цел за пореден път от бранша се настоява секторната агенция да бъде преобразувана в министерство. Новият шеф на борда, рекламният бос Красимир Гергов, аргументира искането и с незадоволяващото ги равнище на чиновници в ДАТ. Строителният министър Асен Гагаузов обаче не вижда какво повече ще се постигне, ако бъде направена тази трансформация. От Института по пазарна икономика също не прозират логика в това искане при положение, че държавата трябва да ограничава своята роля. Оттам отрицателно се изказват и към исканията за увеличаване на държавните пари за реклама и за представителства в чужбина, след като туризмът е частен.
България – работеща дестинация
В борда не са доволни и от представената за обсъждане стратегия за развитие на туризма, която сравняват с „набързо скалъпен отчетен документ” за пред тройната коалиция. От борда искат външна оценка на стратегията и дори външна фирма-консултант, която да създаде България като „работеща дестинация”. Под последното понятие в борда разбират България да се представя като място за туризъм, в което всички пряко или косвено ангажирани с тази дейност да действат в синхрон за създаване на привлекателен туристически продукт.
Все в тази връзка Румен Драганов изразява недоволство, че в представената от ДАТ стратегия липсват българските туристи в България, което изкривява картината. Тази картина обаче още по-силно се деформира от големия дял на сивия сектор в туризма и в строителството, преборването с който също не е сочено като приоритет на туристическия борд.
Много по-добре поставя акцента сред проблемите на бранша Благой Рагин, според когото капитализмът за туризма означава пазарна икономика плюс инфраструктура. По думите му 16 млрд. евро, инвестирани досега в туризма ни, не могат да дадат очакваните от тях приходи именно поради силно изоставащата от тях публична инфраструктура.
Пак кой да води „бащина дружина”
Загърбването на част от проблемите в бранша или прехвърлянето им изцяло върху гърба на държавата в някаква степен се обяснява и с множеството туристически обединения. Всеки път при консултации съм задължена да каня всички 54 организации, които са регистрирани при нас, казва по този повод Анелия Крушкова. С претенции да обединят бранша през последните 2-3 години се родиха няколко по-големи организации, но никоя не успя да го постигне. Красимир Гергов отрече за „Фактор”, че бордът си поставя такава цел, защото това би било невъзможно. Бордът обаче щял да предложи законодателни промени, чрез които да бъде дефиниран като „консолидирана неправителствена организация” по примера на строителната и на лозаро-винарската камара (единствени в секторите си).
Как ли ще реагират на тази не скрита претенция за еднолично представителство на бранша другите големи играчи в него – Съюзът на българската туристическа индустрия, Националната конфедерация на туристическата индустрия, Съюзът на инвеститорите в туризма, Българската туристическа камара!?
Презастрояването – ясно и негласно
Думата строителство загатва за друг голям проблем на туризма. Погледнат откъм морето например комплексът „Слънчев бряг” изглежда вече твърде нелицеприятно. Вместо красиви хотели сред зелена и привлекателна околна среда там от Свети Влас та чак до Равда на юг се вижда една безкрайна бетонова джунгла. И какво от това, като в тази джунгла има многозвездни хотели и ресторанти! Колко ли ще ги предпочетат и няма ли някои от тях да бъдат преквалифицирани в ... работнически общежития! Което, както казват от агенция „Форос”, вече и става.
Още по-лошото е обаче, че застрояването там продължава на 6-та, 7-ма и... 12-та линия, пренася се на юг от Бургас. Нов „Слънчев бряг” се готвят да издигнат и от Черноморец до Созопол, хвалят се например местни предприемачи. Към 100 хил. нови легла планира да разкрие и община Царево на юг от Лозенец с новия общ устройствен план, макар и повечето да попадат в екологичната мрежа „Натура 2000”.
Проблемът с презастрояването се вижда от бизнеса, но той като че ли е вдигнал ръце и е оставил на държавата да го бори.
На снимките:
1. И в разгара на активния туристически сезон строителството в презастроено с хотели Банско не спираше.
Снимка БГНЕС
2. Спешни мерки за законодателна уредба, която да регламентира строителството в курортите поиска Анелия Крушкова при представянето на 12 февруари т.г. пред парламентарната група на НДСВ стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2013 г.
Снимка БГНЕС
3. Въпреки някои различия във вижданията си за туристическото бъдеще на България, строителният министър Асен Гагаузов (в ляво) и Красимир Гергов намериха общ език по време на конференцията от миналата седмица „Пари за инфраструктура и туризъм”.
Снимка БГНЕС
4. За Благой Рагин 900-те хиляди легла в туристическия бранш са повод за национална гордост, още повече, че за постигането на подобен показател на гърците са им трябвали 60 години.
Автор: Начо Халачев
Прочетена: 136
