В края на май се очаква да приключи дискусията по подготовката на закон, уреждащ проблема с конфликт на интересите, съобщиха от правителството.
Не ,че сме чули нещо за такава дискусия. В случая обаче е важно друго. В българското законодателство конфликтът на интереси е понятие, което няма ясна дефиниция. Но пък има случаи на конфликт на интереси като по учебник и последният е с брата на изпълнителния директор на фонд „ Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев.
Познати са всички дефинирани форми на конфликт на интереси, включително и наречената вграден лобизъм, когато бивши шефове, например на БДЖ, правят големи фирми, които или обслужват технически позната им сфера или пък нещо друго. В Канада, например е забранено за срок от една година бивши шефове да дават консултации. А за министрите срокът е две години.
Правната и политическата нелепост в България в тази посока може да бъде илюстрирана и със следния факт – има законови забрани за държавните служители, но няма за министрите, депутатите, съдиите и прокурорите. За първите има закон, за вторите - Етичен кодекс .Няма какво да обсъждаме чии възможности са по-големи, когато става въпрос за престъпно облагодетелстване от поста и колко нелогично е да се държим като държава, в която корупцията е непознато явление.
От асоциация „ Прозрачност без граници” пък смятат, че най-големият проблем е липсата на чувствителност на обществото, а конфликтът на интереси и хранещата се от него корупция, се приемат като даденост. Хората започват да смятат, че няма нищо по-нормално да дадеш някой лев, за да свършиш работа, а за администрацията бариерите при взимането на подкуп стават все по–тънки.
Ето резултатите от проучване на асоциация “Прозрачност без граници“ за индекса на възприятие на корупцията за 2007 г.: „Не се забелязва съществен пробив в противодействието на корупцията в България в последните пет години. Тя продължава да бъде устойчиво корумпирана европейска страна. Очакваното положително въздействие от членството ни в ЕС върху антикорупционните практики не се случва за разлика от страните-членки на общността от бившия комунистически лагер като Полша, Чехия и Словакия”.
През 2002 г. за първи път чухме идеята за закон за лобизма, който беше внесен в парламента от „ Новото време”, но не беше приет. Малко по-късно от ДПС казаха, че също работят по такъв закон. Последваха опити на СДС пак в същата посока, но по закон срещу конфликта на интереси, какъвто изработват в момента и експертите в МС.
Безспорно идеи има, внесени законопроекти също, обаче в България няма политическата воля да се регламентират ясно и прозрачно както отношенията между бизнеса и политиката, така и да се дефинира в законодателството понятието конфликт на интереси.
Без яснота кой какви бизнес интереси преследва чрез политиката сме пред заплахата да идват скандал след скандал, точно както се получи в последния месец.
Юристът Борислав Цеков, който беше сред вносителите на предложението на „ Новото време„ през 2002 обяснява, че смисълът от закон за лобизма е да се прекрати финансовата връзка между лобистите и тези, които вземат решения. Но много хора у нас, включително и политици, разбират лобизма като практиката на един човек да даде пари на един депутат, за да приеме един закон. И естествено смятат, че като се приема такъв закон това става легитимна дейност.
Но навсякъде по света първото, което се забранява в такъв закон, е законодатели да получават пари. Целта е по-скоро да бъдат извадени на светло финансовите структури, фирми или отделни физически лица, които се опитват да влияят. Лобирането е демократична практика, право е на всеки гражданин да работи за своите интереси, да внася петиции и искания до всеки държавен орган. Обществото обаче трябва да знае кои са тези хора и какво желаят да променят. А когато се въведат и ограничения такива лобисти да финансират политически партии и предизборни кампании, няма как да се получи т.нар. клиентелистка политика. Ето как регламентацията в тази сфера ще изчисти подозренията за нечисти връзки и престъпна зависимост между политиката и бизнеса.
Кратка история
Идеята за въвеждането на регламенти и ограничения на лобистките практики идва от САЩ, като част от усилията за борба с корупцията. Там през 1946 г. се въвежда изискване всички, които извършват лобистка дейност, да се регистрират публично. Както и да дават информация с каква цел лобират, кой закон искат да бъде променен, какви пари изразходват за тази цел. През 1996 г. американският Конгрес приема нов закон за лобизма с по-строги изисквания.
На снимките:
1. Парламентарната комисия за борба с корупцията заседава “делово” по повд сигнали за конфликт на интереси в ръководството на Българския лекарски съюз през ноември м.г.
2. Станалият скандално известен директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев бе освободен от длъжност. Той подаде оставка на 1 февруари т.г.
Снимки БГНЕС
Автор: Лора Янова
Прочетена: 105
