Защо оперетният артист Жоро Сотиров се покалугери
Не съм убивал, не съм лъгал, не съм изнудвал, не съм крал – такива неща не съм правил. Но като артист (на сцената съм преживял 35 години), съм правил много неща, които не са…богоугодни. Знаете какъв е животът на хората, които са по-освободени в своето поведение. Но вътре в мен заговори чувството, че аз трябва да направя нещо и за себе си, за да мога да се пречистя, и за моите близки. И най-вече за миряните.
Бог ми е дал тази благодат – аз обичам да служа на хората. На мен ми е хубаво, когато мога да ви служа, да съм полезен. Никога не ме е интересувала заплата, плата и така нататък. Нумизматичният знак е последното нещо, което ме интересува. Нещото, което искам да дам на миряните, на децата Божии, е нещо по-важно от нумизматичните знаци – преданието, писанието, любовта към Бога, любовта към ближния, човешките взаимоотношения, всичко това, защото Господ Бог ни е довел на това място, мястото за изкупление, за да се подготвим за вечния живот…
Така архимандрит Георгий, архиерейският наместник в Павликенската духовна околия, започва своята своеобразна изповед в дните преди Великден пред “Фактор”. Поводът за срещата е офикията (отличие), което той получи преди дни лично от Негово Високопреосвещенство Великотърновският Митрополит Григорий за смирението, добрата служба и строителството, което е извършил по време на служението си в духовната околия.
Роден съм в Горно Озирово, Монтанско на девети юни 1947 година. Дядо ми е имал там фабрика. Учил съм и в Монтана, и в София, хореографско училище. След това съм учил като частен ученик в Консерваторията при доц. Рени Бръмбарова и Пенка Гекова. След това станах артист в оперетата в Монтана и в Музикалния театър “Стефан Македонски” в София. В София играх до 1982 година – реди отецът автобиографични данни. През 1982 година се върнах във Велико Търново, защото дядо ми по бащина линия е оттук. Всъщност живеещите по уличката над Халите са все Сотирови. Като дойдох във Велико Търново записах Богословския факултет във ВТУ, завърших и магистратурата си тук. От 1999 година дядо Григорий ме подстрига за калугер. Докато се замонаших, играх във Великотърновския театър и, разбира се, и в чужбина. Пеех църковни песнопения. Подстриган съм за иподякон обаче отдавна. Не го разказвам подробно, защото историята е много дълга. Но под въздействието на дядо Григорий и отец Петър, който, Бог да го прости, почина, много отдавна съм подготвян за църквата. Тъй да се каже, те отдавна ме дундюркаха. И в един момент дядото ми каза: Хайде, стига толкова си подскачал по сцената, църквата има нужда от теб.
Това е външната, формалната страна на прехода от светския към духовния ми живот. Същинската причина за промяната е, че идва един момент в живота на човек, когато Бог го насочва да влезе в манастир и да стане духовник, или да стане какъвто и да е. То всички Бог насочва, не само мен. Но на мен ми даде повече благодат, повече да усетя нуждата да вляза в манастир и да служа на миряните. Бях подтикнат и от друго. Тази гавра, която стана след 1989 година с театъра, с медицината, с всичко. То има ли нещо, с което да не са се изгаврили през последните години…Не можах да понеса това, че в театъра дойдоха хора, които никога не са имали нищо общо с театъра, камо ли с оперетата...
Та дойде един ден Дядо Григорий при мен и казва: “Утре е твоето подстрижение”. И тогава ми смени вече името от Георги Сотиров на Георгий. Така станах отец Георгий.
При нас йерархията е следната. Най-ниско е послушникът. Един послушник трябва да живее между три години и седем години в манастир , за да стане иподякон. Всъщност иподяконът е първото стъпало. След това ставаш монах или калугер. Едно и също. После дякон, архиерейски дякон и след това иеромонах, архимандрит и т.н. Това което ми дадоха сега, архимандрит, е офикия, награда за смирение, добра служба и строителство в църквата. Аз отговарям за 48 населени места в общините Павликени, Сухиндол и Левски. Всъщност, откакто църквата е създадена, архимандритската офикия се дава за пръв път на Павликенската духовна околия, но тя се дава не само на мен, но и на миряните.
Моята мисия е да водя миряните към откровението, да ги доближа колкото се може до Бога. Откровението всъщност е църквата.
Аз съм се изповядал пред Бог, но ще се изповядам и пред народа, защото е време да го кажа и това нещо. На човек като му дойде момента, Бог му подсказа какво да направи, както ми подсказа и на мен, че трябва да приключа със светския живот. Имах потребността да направя нещо за себе си, за да се пречистя, и така влязох в църквата.
Като дойдох в Павликенската духовна околия, се представих на хората и след това трябваше да започна реставрация на църквите. За тези години след 1944 година до 1995 година – никой не е обръщал внимание на църквите.
На това място архимандрит Георгий прави традиционното за проповедите му напоследък изказване за “властимеющите”. Да, те вече тръгнаха на църква, но нали знаете, колко е страшно – до вчера си бил едно, изведнъж започваш да се кръстиш – пали се отецът. Те ни доведоха до просешка тояга, а сега отново решиха да ни смачкат фасона. А после се сърдят и ни казват, това е партията на дедите ни. Аз против партията на моя дядо не говоря, говоря против мръсниците, които са в нея, против хайдутите, но това е друга тема. Не ме е страх, въпреки, че много пъти са ми се заканвали, и колкото пъти намеря повод, говоря пред хората, да им отварям очите…
Та тези църкви ги намерих тотално разграбени и унищожени. От тях вече реставрирах така, че в тях да може да се служи, 26.
Когато се кръстим в църквата, ние се кръстим в Христа. Господ Бог идва и ни освобождава от греха, дава ни любовта, новия човек. Господ Бог е разпънат и е възкръснал в името на нашето спасение. Така ни показва, че човек не умира След своето кръщение в църквата той става Божие чадо - насочва разговора към предстоящите празници отец Георгий. Надявам се моите братя и сестри да са доволни, нека Бог да ги благослови, да са живи, да са здрави, да се пълни църквата, да служим на Бог, да се смирим, да се обичаме, да се уважаваме, да поддържаме човешки взаимоотношения… Защото Господ Бог голи ни е родил, и голи ни прибира. Там богатства на оня свят Господ не желае. Богатството за оня свят, което трябва да занесем, е пречистената душа, пречистеното тяло… Да спазваме Божиите заповеди – да не крадем, да не лъжем, да не убиваме, да почитаме близките си, да не хулим Бога…И да кажем на нашите властимеющи, че така не могат да продължават да действуват срещу своите братя и сестри, децата на Господ Бог…
”
Визитна картичка
Георги Сотиров има 35-годишна творческа кариера в храма на Мелпомена. Изявите му започват в Михайловградската оперета. След това постъпва на работа в Софийския музикален театър, един месец е пял на сцената и на Софийската опера. Въпреки че спечелил конкурса за солисти, така и не го назначили на работа там, тъй като не бил жител на столицата.
Търновци помнят стотиците му превъплащения на сцената на МДТ “Константин Кимисов”. Сред незабравимите му роли ще останат дядо Либен от “Българи от старо време”, Едвин от “Царицата на чардаша”, граф Тасило от “Графиня Марица”, Боздуганеца от “Службогонци” и други. В оперетата “Графиня Марица” например актьорът е изиграл всички мъжки роли.
Автор: Изповедта записа Елка Спасова от “Фактор Велико Търново
Прочетена: 191
