Вече управляващите щели да застават с лице към проблемите на хората. Интересно с коя част на тялото са били досега...
Миналата неделя премиерът Станишев заяви, че възприема оставката на вътрешния министър не самоцелно, а в контекста на необходимите дълбоки структурни промени в кабинета, произтичащи от наподобяващата хималайския Снежен човек актуализирана правителствена програма (мнозина говорят за нея, но никой не я е виждал). Нещо повече, той дори декларира, че ще бъде изпратен в небитието генетичният код на управлението на БСП, НДСВ и ДПС - коалиционната формула 8-5-3. Това породи у някои по-лековерни наблюдатели очакванията, че този ремонт на кабинета ще бъде нещо повече от познатите подобни козметични упражнения в края на други управленски мандати. Не би.
Вместо да последва някакво що-годе систематично политическо обяснение за причините, наложили подобен ход, бе даден „заден ход”. Думата взеха от ДПС, които прогнозираха, че смените в правителството щели да бъдат „само донякъде” съобразени с управленските приоритети от заседанието на коалицията в Хисаря. Следващата бомба дойде от „Позитано” 20 – Изпълнителното бюро на ВС на БСП обяви необходимостта от „нов политически дневен ред”, синтезиран в „правителството да се обърне с лице към проблемите на хората и да се води социално ориентирана и лява политика”. (Това веднага повдига въпроса с коя част на тялото досега са били обърнати към хората управляващите.) От червената централа дойде познатият от други предизборни години противоречив повик хем да се осигури запазване на икономическия ръст и финансовата стабилност, хем да се провежда „една много по-социално ориентирана политика и лява политика, за да се изпълни социалният ангажимент на БСП към гражданите и техните избиратели”. Дори било обяснено защо това не е направено досега - „в бедни държави не може да има ясно изразена социална политика, трябва да има натрупвания и след това – да се води подобна социална политика”. Което може би означава, че вече сме богата държава. По-късно, на среща със софийския актив на партията премиерът - лидер на БСП също обяви предстоящо засилване на социалния сектор, което обаче не било свързано с раздяла с министър Емилия Масларова.
Така много бързо станаха ясно няколко важни обстоятелства около преструктурирането на правителството. На първо място, лъсна, че
Станишев не е имал ясна политическа идея
когато обяви заканително предстоящо „обръщане с хастара наопъки” на управлението. Позоваванията на митичната актуализирана управленска програма се оказаха блъф и в това няма нищо изненадващо. Нека припомним, че въпросното прехвалено „актуализиране” на програмата на кабинета до края на мандата се състоя на 10 февруари в Хисаря. Днес, 70 дни по-късно, този белетристичен текст все още се мъдри като проект в интернет страницата на правителството и не е внасян за одобрение. Когато (и ако) някой ден този документ бъде одобрен и придобие реална политическа стойност, той вероятно ще може да бъде използван единствено при подготовката на предизборните програми на партиите от коалицията. Всъщност, правителството на тройната коалиция никога не е имало сериозна управленска програма, защото истинска такава би влязла в дълбоко противоречие с неговата логика (разпределянето на държавата като баница) и формула (неофеодално право на безконтролно стопанисване на дадени сектори по договорени квоти).
Вместо дълбоки и структурни – чисто персонални
Второ, едва ли има съмнение, че обявените правителствени промени – както обикновено досега – ще бъдат не „дълбоки” и „структурни”, а просто преследващи решаването на няколко персонални проблема. Ако ще има елементи на преструктуриране, те пак ще бъдат насочени към придаване на някаква приемлива логика на състава на отиващите си и заместващите ги персони. Ще стане така, че ще бъдат отстранени няколко бушона, най-вероятно – хора, които са станали неудобни на лидерите на управляващите партии, защото са започнали прекалено ревностно да преследват някакви лични или групови интереси. Ще се повторят историите от рокадите в предишното управление. Тогава някои любимци направиха „тур на овации” в правителството - Лидия Шулева бе първо социален министър, после стана министър на икономиката, преди да изпадне в немилост пред Ахмед Доган заради „Булгартабак” и да бъде отстранена с помощта на „палачинките” от „Новото време”.
След като се видя, че Николай Василев се забатачи в икономиката, той пък бе прехвърлен „да оправя” транспорта и съобщенията (по-точно - да продаде на когото трябва БТК). Василев се справи със задачата по-добре от Шулева, поради което в днешното управление „кацна” в трето министерство – това на администрацията. Отдаден на пърхането след разни модни повеи и на раздаването на парите от първите процедури по Оперативна програма „Административен капацитет” на свои хора, Василев така забатачи администрацията, че за преодоляването на последиците от „ръководството” му ще бъдат необходими доста години.
Много е възможно да се повтори и странното навлизане в правителството за броени месеци на някои уж опозиционни личности – очевидно дори и краткосрочната аренда на части от държавната власт е изгодна политическа инвестиция, ако съдим от опита на „нововремеца” Севлиевски в самия край на управлението на НДСВ-ДПС.
Трето, видя се, че ако нещо може моментално да катурне управлението, това е лекомислено изпуснатата заявка за преразглеждане или анулиране на прословутата коалиционна формула 8-5-3. Дори намека за подобно „разомагьосване” на коалицията така усложни отношенията между трите управляващи партии, че за пръв път от началото на мандата ръководствата им започнаха да си разменят заплахи за предсрочни избори. Въпреки че днес някои държавни мъже, пряко свързани с авторството на това оригинално политическо откритие, се опитват да се разграничават от него (като президентът Първанов), повече от ясно е, че тройната коалиция – такава, каквато вече добре я познаваме - стана възможна
единствено благодарение на прословутата формула 8-5-3.
Нищо друго не можеше да събере в управлението три толкова различни партии, освен формула за подялба на властта, сферите на влияние и произтичащите от това печалби. Да се премахне или промени формулата означава просто духът на тройната коалиция да напусне тялото й.
Четвърто, въпреки войнствените заявления от страна на БСП и ДПС, тези партии и върхушките им сега нямат интерес от предсрочни избори и едва ли ще ги допуснат, освен ако съвсем изпуснат нервите си. Вярно е, че за да компенсира слабостта и неувереността си, Сергей Станишев се опитва да плаши партньорите и опонентите си с избори. Но именно тук лъсва дефицитът на политически умения и воля. Например, очевидно несериозни са заканите за някакво „наказание” на НДСВ заради гласуването им на вота на недоверие – Станишев не може да състави що годе стабилно правителство без остатъчната „царска” парламентарна група. Ако при това състояние на тройната коалиция правителството би стигнало до края на мандата „на куц крак”, както се изрази самият премиер, то без НДСВ, с една неясна парламентарна подкрепа, правителството би завършило мандата влачейки се по корем. Очевидно е, че
Премиерът блъфира със заплахата за предсрочни избори
(и то неособено убедително).
Вярно е, че един политик със силни позиции в своята партия би премислил сериозно плюсовете и минусите на предсрочните избори в подобна ситуация. Впрочем, по цял свят предсрочните избори са нормална и често срещана практика, само у нас те се представят като краят на света. Но не едва ли БСП и лично нейният лидер ще си позволят да не завършат и този мандат, това вече е тежък комплекс за партията. Нека припомним, че на Станишев му предстои и конгрес, който въобще не се очертава като лек и миролюбив. Напротив, там той за пръв път ще се изправи срещу силни фигури, които не само тайно го презират, а вече имат и достатъчно основания да го мразят.
Пето, макар и носещи силен предизборно-популистки привкус, заявките за ремонта на правителството имат един важен позитивен аспект. Те съдържат неволно, но вярно признание за някои тъмни „родилни петна” на това управление. Тези петна едва ли ще бъдат премахнати, но поне публично бе заявено, че става дума за нередни и вредни неща, които не бива да бъдат допускани в бъдеще. Парадоксът е, че обявеното намерение да се премахнат някои укорими практики по същество води до констатацията за дълбоко вредната същност на самата формула, по която бе съставено и работи в продължение на три години правителството на тройната коалиция.
Ето само един пример. Един от първите въпроси, по които постигнаха споразумение преговарящите екипи на трите партии, бе да се редуцира броят на заместник-министрите и заместник-областните управители. Но увеличаването на заместник-министерските постове (от 54 в предходното управление на 73 в днешното) и почти двойното набъбване на заместник-областните управители бе продукт именно и единствено на усилието да се „напасне” формулата 8-5-3. Сега се прави признанието, че една трета от тези длъжности са ненужни, но кой ще носи отговорността за изхарчените средства, затормозяването на управленските процеси и – най-важното – за срива на доверие в държавата?
Изобщо, вижда се, че въпреки прахоляка и мазилката ремонтните дейности в правителството ще бъдат сведени до някаква козметика с цел прикриване на пукнатините. Но какъв е смисъл от козметичния ремонт, ако самата сграда на българската държава е застрашена от рухване?
На снимките:
1. Лидерите на тройната коалиция се договориха за промените в кабинета с надеждата правителството да изкара отредения му по конституция мандат.
2. Министрите масово поздравяваха премиера Сергей Станишев след отхвърления вот на недоверие срещу правителството. Днес четирима от тях вече са екс.
3. За два мандата във властта Николай Василев бе и вицепремиер, и успя да смени три министерства.
4. Лидия Шулева бе първо социален министър, после стана министър на икономиката, преди да изпадне в немилост пред Ахмед Доган заради „Булгартабак” и да бъде отстранена с помощта на „палачинките” от „Новото време”.
Снимки БГНЕС
Автор: Александър Маринов
Прочетена: 86
