Проблемът не е във фалшивите маркови стоки, а в ниската потребителска култура
Централният вход на Стоков базар „Илиянци” в София. Потокът от хора е голям. Всеки бърза на някъде. Ако се спреш за миг, забелязваш как на всеки ъгъл по пешеходните зони пред търговския комплекс стои човек, често пъти с тъмни очила, който любезно се обръща към всеки от минувачите с думите: Желаете ли фактури?. А ако решиш да попиташ: Какви? – простичко ще ти кажат: „Фалшиви”.
Само „оригинални” и „маркови”
За разлика от „търговците на фактури”, търговците на стоки в базар „Илиянци” на подобен въпрос отговорът е: Оригинални, маркови! – оригинални маратонки, оригинални дрехи, оригинални парфюми, оригинална техника и най-важното – Маркова!
Ако отворите тълковния речник, попадате на следните определения: оригинал – истински, същински, неподправен; марка – търговски знак или белег върху стока, обикновено с образ и знак, който се поставя с цел разпознаване. Тоест марката на каквато и да е стока от потребителската кошница, е своеобразен критерий за установен произход, а от там - и за определено качество.
След бърз оглед на стоките по търговските площи в базар „Илиянци” се сблъскваш с десетки световни лидери в производството на дрехи и обувки. Цените им са такива, че чак започваш да си мислиш дали не си попаднал в някаква приказка, в която добрата фея е минала с вълшебната пръчица и е намалила всички цени – нещо като тотална разпродажба.
Търговски марки като Tom Tailor, Playlife, Diesel, Calvin Klein, Lacoste и още редица гордо стоят по закачалки и рафтове макар и понякога да са със сбъркан правопис - Tom Teilor, Pleylife, Disel, Celvin Klain, Lacosta. И все пак правописът не е важен, въпросът е дрехата да е с марков знак, наподобяващ оригинала. Може би това е един от големите приоритети на България и хората тук – ние наподобяваме европейското законодателство, наподобяваме качество, наподобяваме оригинали. А понякога изписването и логото на марката не се различава по нищо с оригинала, но за сметка на това качеството на стоката е занижено до минимум.
Имитацията мощно подвежда потребителя
Нещо като оня добре познат ни принцип от социализма, който гласеше „Ти ме лъжеш, че ми плащаш, а аз те лъжа, че работя!”. Днес формулировката е почти същата – „Ти ме лъжеш, че ми даваш оригинал, а аз те лъжа, че ти плащам за него!”. В този ред на мисли така всички участници в търговията с подобни стоки са доволни. Означава ли това, че проблем няма? Има естествено:
*Проблем 1: В ЗМГО (Закона за марките и географските означения) е посочено, че лице, което предлага, пуска на пазара или съхранява с тези цели стоки, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. Тоест имаме нарушаване на закон. Ето тук идва въпросът: Какво се случва след нарушението? В повечето случаи - отнемане на фалшивата стока и налагане на минималната парична глоба на търговците.
Но в центрове като „Илиянци” наличието на не оригинални продукти е задължително, въпреки възможните санкции. И това е така, защото докато съответните държавни органи реагират адекватно, лицата, предоставящи фалшиви марки на пазара, вече са припечелили достатъчно. Даже дори са успели да заложат в печалбата си и онези пари, необходими им за плащане на съответната глоба.
*Проблем 2: Миналата година Международната коалиция срещу фалшификациите оцени, че търговията с фалшиви стоки е около 60 млрд. долара годишно. Според изследването такива стоки се произвеждат в Южна Корея, Италия и Тайван, като голяма част от тях дори и в САЩ. Тоест дори стоки, произведени в САЩ, също могат да бъдат фалшиви. Ето защо произходът (като страна) не определя качеството на марката. Така потребителят е изправен пред сложната задача как да избере съответната стока на определена марка. Може би, един от най-адекватните начини е по цената. Но въпреки това голяма част от хората, желаещи да носят маркови стоки, отиват да пазаруват именно в Стоков базар „Илиянци” – може да не е качествено, но поне е евтино.
И още нещо: дали заради икономическото положение или заради прословутата народопсихология, българинът винаги е предпочитал да има не няколко, но качествени дрехи, а много – без значение от качеството. Просто по-важното е да бъдем в „крак с модата” и всеки ден да бъдем облечени различно.
*Проблем 3: В България, дори критерият „цена” не е достатъчна гаранция за качеството на стоката, защото неведнъж се е случвало дори в елитните магазини по бул. „Витоша” клиентите да се натъкнат на скъпи стоки, чието качество е далеч от това на оригинала. Отговорът защо това се случва, навярно никак не е лесен. Но може съвсем лесно да се стигне до заключението, че докато държавните властимащи органи не си вършат адекватно задълженията – такива казуси ще съществуват. А докато това се случи, единственото нещо, което остава, е потребителят да бъде внимателен. Всяка световна търговска марка има своите уникални отличителни белези, които са очевидни и заради които тази марка предлага стоките си на по-високи цени. Емблемата е само първичен белег. Ясно е, че в тази ситуация клиентът се превръща в изследовател, но в нашата страна това е единственият адекватен метод, който може да се прилага, за да не бъдем измамени.
В заключение може да се каже, че съществуването на фалшиви стоки до голяма степен е породено от потребностите на клиентите. Тоест, докато ние продължаваме да купуваме псевдо маркови продукти, те ще продължават да се предлагат. Тук вероятно може да се стигне до известния спор за кокошката и яйцето, но не това ще реши съществуващия проблем, а разумното ни поведение в икономическата обстановка. Разбира се всеки има право да упражни своя избор. – както и този дали да си купиш фалшиви фактури.
На снимките:
1. Най-малкият проблем на базара „Илиянци” е правописът.
Снимка авторът
2. Столичният булевард „Витоша” заемаше по-миналата година 22-ро място в класацията на консултантската компания Cushman&Wakefield Healey & Baker за най-скъпите търговски улици в света. Не са единични обаче случаите, в които изненадани столичани откриват в магазините по него стоки с произход „Илиянци”. Естествено, на цена с пъти по-висока.
Снимка БГНЕС
3. Най-големият алъш-вериш е преди празниците и през почивните дни.
Автор: Пламен Петров
Прочетена: 385
