Цената на билетчето остана същата, мръсотията и лошото обслужване – също
За малко да осъмнем на 1 май т.г. с европейски градски транспорт в София. Както си му е редът у нас – само според цените. Билетче от 1 лв. заплашително беше надвиснало над софиянци, гости и гастарбайтери в столицата. Като всички те трябваше и да почерпят, тъй като реалната цена на билета била към 2,50 лв.
Добре че беше кметът Бойко Борисов отново да влезе в ролята на Батман и да спаси гражданството. „Цената на билета за градския транспорт няма да се повишава от 1 май, както беше предложено. Ще я повишим, едва когато повишим качеството на услугата. Не е логично при не толкова добра услуга да повишаваме цената за превоз”, рече той.
Колкото гледни точки – толкова мнения
Не е логично според кмета, ала според ползвателите на градския транспорт направо си е нагло и кощунствено.
Според Борисов общественият транспорт е не толкова добър. Според „Столична компания за градски транспорт – София” ЕООД (СКГТ), която осъществява управлението и организацията, той е добре развит.
Може и да е развит, развива се вече 107 години, но на днешните ползватели редовно им се струва, че превозните средства са именно от онази далечна 1901-а. Нищо, че днес непрекъснато се съизмерваме с останалите в Европа. Само че пак по цени на билетите. Да, ама там возилата ги чистят, с препарати дори, представяте ли си! Паркът на автобуси, тролеи и трамваи се подменя на 2 години. Да не говорим, че с един билет пътуваш примерно 2 часа, накъдето си искаш.
В София общественият транспорт не е в полза на обществото. Той много често е вреден, опасен дори. „Барутници” – това наименование от градския фолклор на раздрънканите возила говори тъкмо за заплахата.
Да, возилата ни често са като западните – често дори същите, продават ни ги втора употреба – да ги довършим. И категорично успяваме с довършването. Моментално например се махат блокировките на вратите, които са сложени, за да не се отварят преди автобусът да е спрял и след като е потеглил. Откъде накъде – у нас вратите са на свободен режим – отварят си се и се затварят в движение. Иначе как шофьорът ще успее изобщо да потегли, пътниците се тъпчат непрестанно в него, защото кога ще дойде следващият никога не е сигурно, въпреки разписанието. И шофьорът потегля с явната цел да не се качват повече хора.
Като камили сред пустиня
Прах като след пустинна буря покрива вътрешността на повечето возила, явно непочиствани от момента на вноса им у нас. Наскоро позната, страдаща от алергии, разказваше как преди да се качи в градския транспорт, взима от противоалергичните си хапове. Че общественият транспорт има нещо общо с пустиня говори и друг шлагер от градския фолклор – „камили” е популярното име на икарусите, гънещи се със стонове по улиците, в очакване най-после да ги пенсионират.
„Левче за свинско обслужване!Лудост е това”, така накратко гражданин, пътуващ с градския транспорт, се е изказал във форума на сайта на СКГТ.
На фона на свинската картинката новата електронна система за таксуване, досущ изглежда като пищовите на голия тумбак. Нищо, че милиони платиха за нея и че е повече от нормално да я има в днешното време на висши технологии.
Висша технология, все още трудно достъпна и управляема в София, е и системата за движение на градския транспорт по разписание. Движението на автобуси от една линия на големи групи продължава да е актуално. 2 до 4 обществени возила с един номер на линията нападат едно след друго някоя спирка, после идва заслужената им почивка след десанта. Не случайно мълвата говори, че всъщност номерът на автобусната линия означава на колко минути се движи – примерно № 413 пристига на интервал от 413 минути.
Схемата на движението на автобуси на групи масово е следната по наблюдения на бдителни граждани. Бдят по спирките, какво друго им остава. В натоварените сутрешни и вечерни часове, когато по разписание колите трябва да са например на 7-11 минути (както пише на разписанията), те се появяват на интервали от 35-50 минути. Най-често 2 коли една след друга – често и по 4 почти наведнъж. В следната последователност: Вместо в 7,20 ч един автобус се появява в 7,55 ч, естествено вече претъпкан, нищо че е пътувал само 2-3 спирки от началната. На 50-100 м след него идва втори автобус, вече по-празен. Но не правете фаталната грешка да слезете от първия и да се качите на втория – ще ви подмине като пътен знак - не спира на всяка спирка – наваксва. На 500-800 м по-назад идват още два автобуса от същата линия – вече с 0 до 3 пътника в тях. След като попътувате с първия автобус 7-12 минути, виждате как вторият го изпреварва. С цел той да "обира" пътниците, за облекчение на първия. Третият и четвъртият автобус продължават да пътуват почти празни – явно като резерва в тила.
Смешно, та чак да ти се доплаче
Горното наблюдение пак градският фолклор обяснява по следния начин: Шофьорите на четирите автобуса играят на карти на началната спирка – белотче цакат. И двамата загубили в играта са шофьорите на първите два автобуса – които поемат нашествието на пътниците.Двамата спечелили получават привилегията да са трета и четвърта кола, които пътуват главно, за да превозят шофьорите до другата крайна спирка, където раздаването на картите да започне отново.
Забавна история, която се отрича от СКГТ с позоваване на съществуващата електронна система за контрол. Но груповото пътуване на автобуси по столичните маршрути категорично опровергава полезността на тази система в родни условия. Както винаги и на това сме му намерели цаката. Или пък най-вероятно за шофьорите, провалящи разписанието, последствия няма.
Груповите екскурзии на автобуси из София се обяснява от отговорните фактори със задръстванията. С тях обаче, логиката показва, могат да се обяснят закъсненията, но не и струпването на автобуси един след друг. Защото как например при задръстване, което важи за всичките гореспоменати 4 возила, второто возило изведнъж се оказва след първото, третото след второто и т.н. Прелетели са над задръстванията ли? Не, естествено, просто са тръгнали заедно още от началната спирка.
Маршрутите на градския транспорт пък често са организирани така, че понякога, за да изминеш 4 километра например, трябва да смениш 3 превозни средства.
И на други висши пилотажи на мисълта е подложен ежедневно ползвателят на градския транспорт. Например да се заменят по технически причини в най-натовареното време двойни трамвайни мотриси с единични. Аритметиката е ясна. Но пък явно се разчита, че у нас не е важно колко места има в превозното средство, а колко пътници чакат да се качат. Колкото – толкова поема возилото.
„Екстрите” не спират. Една от основните е озвучаването на превозните средства от градския транспорт. За това грижа има водачът. А заради допълнителната му натовареност му е дадено правото той да избира музиката – чалга разбира се, няма да тормозят и без това изнервените пътуващи с Вагнер я. След като се е потрудил допълнително, шофьорът има право и на цигара. Както и да възпитава пътниците. С например: "Аре ма (бе) да ти ... майката, не съм длъжен да те чакам". Но пътникът е доволен – все пак го чакат, нищо, че го псуват.
Контрол? Къде ти!
Електронният вариант за разписанието явно не действа. Или по-скоро действа, но в редки случаи (има и изрядни в това отношение линии), което само доказва, че проблемът е субективен – в ръцете на някои субекти-шофьори. Което означава, че контролът е изпуснат.
Другият контрол е основно върху пътниците – най-вече дали са се самотаксували, колко сантиметра им е багажът и т.н. За това имат грижа прословутите контрольори.
Но и шофьорите контролират. Например пътниците да не се качват и да не слизат през предната врата, което не е забранено, но пък на водача му е по-уютно да не я отваря. Както и да отказва да продава билети, което е сред задълженията му.
При толкова много проблеми едно е ясно. Скоро градският транспорт в столицата няма да стане обществен, както вече по документи го наричат. За да е обществен наистина, трябва да е услуга в полза на обществото. А обществото да си плаща за нея. Засега се очертава да продължава да се изпълнява само втората част – плащането от обществото. И то във все по-големи размери. А ако някой си мисли, че билетчето скоро няма да стане по левче, че и по 2,50 лв., е обикновен наивник. Засега Батман спря удара. Да се позамажат нещата. Да цъфнат няколко нови автобуса по софийските улици, като тъкмо Батман им пререже лентата. Столичната компания за градски транспорт спокойно да отчете, че транспортът продължава с бурни темпове да се развива, в сравнение с... 1901 г. А Столичният общински съвет още по-спокойно и направо резонно да изгласува новите цени на билетите. Така че - споко, няма да ни се размине.
На снимките:
1. Радост: Билетчето в София остава 70 стотинки. Засега.
Снимка БГНЕС
2. Фотофакт: Столичани търпеливо чакат посред бял ден на спирката на площад „Гарибалди” трамвай № 10, който според електронното табло ще пристигне след... 72 минути.
3. Скок във времето: Годината е 1912 г. Няма задръствания и със сигурност двата трамвая от снимката не се движат по една и съща маршрутна линия извън разписание.
4. Камили: Въпреки прозвището си, старите икаруси продължават да навъртат километри, скрили килограми прах и мръсотия в себе си за ужас на астматиците.
5. По график: Най-малкият сняг или дъжд тотално обърква разписанието на столичния транспорт, а тазгодишният второянуарски снежен потоп направо го извади от строя с часове.
Снимки БГНЕС
Автор: Ани Димитрова
Прочетена: 243
