Почти половината от професорите в страната са над 65-годишни. Младите бягат от научното поприще заради мизерното заплащане
България няма нито един професор под 35-годишна възраст, а едва 12 са тези под 44 години. Общо 1299 са професорите в страната, като повече от 600 са над 65-годишна възраст. В страните от Европейския съюз при 1000 души заето население има 5,5 учени, а в САЩ броят им е 9. Водеща е Япония, където учените са повече от 10 на 1000 човека, а в България те са под трима. Според министъра на образованието Даниел Вълчев причините за такъв нисък брой учени са "общият социално-икономически статус на учените у нас, ниското им заплащане и липсата на привлекателен социален пакет".
Действащият към момента в страната Закон за научните степени и звания (ЗНСЗ) е от 1972 г. Според министър председателя Сергей Станишев той не е в синхрон със Закона за висшето образование и още редица нормативни актове, засягащи развитието на науката. Затова той е на мнение, че ЗНСЗ трябва да бъде променен, но не „козметично”, както това бе направено през 2000 г., а конструктивно. Просветният министър обясни още, че само през последните 10 години от различни колективи са написани повече от 30 законопроекта за научните степени и звания, въпреки това обаче промени няма.
Званието отделно от длъжността
Преди броени дни председателят на Висшата атестационна комисия академик Петър Кендеров представи концепцията си за ЗНСЗ, целяща да премахне сегашните пороци на процедурите за научните степени и звания. Кендеров предлага пълно отделяне на научното звание от научната длъжност, а организацията, обявила конкурса за научна длъжност, сама да осъществява избор на подходящ кандидат. Учените да могат да кандидатстват за хабилитация, без да има обявен конкурс от университет или институт, за длъжността доцент или професор. Университетите да могат да присъждат само степента доктор, а доцент и професор да се дават от национален орган. Оценяването на докторантите да се прави от комисия, в която поне половината изпитващи ще са външни експерти, докато кандидат-доцентите и професорите да се явяват пред научно жури. Председателя твърди, че тези промени ще съкратят значително процедурата по атестирането и по-млади хора ще могат да стават професори. В момента за получаване на тези звания трябва да има свободна длъжност.
Тази концепция обаче e остро критикувана от ректора на първото частно висше учебно заведение Нов български университет (НБУ) доц. Сергей Игнатов. Той я определи единствено като козметична, но не и ефективна. Игнатов предлага още да се създаде нов Закон за висшето образование, а атестационната комисия, тази, която дава титлите и званията, да бъде закрита. Камен Веселинов, ректор на Техническия университет, също е против предложената концепция, защото тя допълнително утежнява процедурите относно израстване от доктор до професор, като това вече ще става на шест етапа.
Мнение има и министър председателят Сергей Станишев. Според него процедурата за получаване на научни степени и звания е доста затворена и непрозрачна. Затова процесът трябва да стане "по-прозрачен както за тези, които очакват да получат тези степени и звания, така и за обществеността". Според зам.-ректора на Софийски университет Недьо Попиванов ако има проблем то той е не в дългата и тромава процедура, а в ниското заплащане – главна причина да има глад за докторанти в БАН и университетите. В момента стипендията им е 250 лева на месец.
ГЕРБ: Деидеологизация и децентрализация
От ГЕРБ са на мнение, че трябва да бъдат регламентирани правата на учените и стимулирано тяхното развитие и мобилност, чрез деидеологизация и децентрализация. Според тях, така ще се осъществи реинтеграцията на учените с европейски опит и защитят интересите и автономността на научните и образователните организации. От младата партия предвиждат и замяна на “Национална контролна комисия” (може би от ГЕРБ имат предвид ВАК?) със специализирани комисии, като чрез атестация на основата на обективни научни критерии ще се гарантира научното израстване на всеки учен.
Експертите на партията са на мнение, че трябва да се следва принципа на разделяне на научната степен от научното звание, а основният двигател при конкурсите, които се провеждат за научна длъжност следва да бъде организацията обявила конкурса. Хабилитираните лица да бъдат професори или старши научни сътрудници. Те да се избират от съответните академични (факултетни) съвети на висшите учебни заведения или на водещи научни организации, но само от списъка на номинираните от специализираните комисии.
Вариантът „Кендеров”
Органът, който осъществява присъждането е Висша атестационна агенция (ВАА). Състои се от три стъпала:
- Висш атестационен съвет (сегашният Президиум на ВАК)
- Атестационни съвети по науки (сегашните комисии)
- Специализирани научни журита, избрани за всяка процедура (сегашните постоянни специализирани научни съвети).
Как се придобива степен?
Степен "доктор" се присъжда на място в организацията, в която протича докторантурата. Осъществява се със защита на дисертация пред изпитна комисия от 4 до 6 хабилитирани члена. Независимо къде е присъдена, важи на общо основание при кандидатстване за научно звание във ВАА.
Степен "доктор на науките" се дава от Атестационния съвет по съответните науки по предложение на избрано от него Специализирано научно жури (СНЖ).
Как се придобива звание?
Званията „частен доцент” и „частен професор” се присъждат като звания, без да има свободно място едноименната длъжност. Званията се присъждат от ВАА по същия ред като степента "доктор на науките". Който получи степен "доктор на науките", автоматично получава звание "професор”.
Как се придобива научна длъжност?
Който има звание "частен професор", може да бъде назначен и на длъжност "професор", и на длъжност "доцент”.
Как се става професор сега.
Чрез 3 или 4 стъпки: защита на научна степен "доктор"; получаване на звание и длъжност „доцент”; защита на степен "доктор на науките" (не е задължителна); получаване на звание и длъжност „професор”.
Малко история: ВАК - руска система на българска почва
В правилника за приложение на Закона за научните степени и звания Висшата атестационна комисия е определена като орган за идеологически контрол. Структурата на ВАК е замислена като репресивен политически орган на изпълнителната власт в СССР, като какъвто продължава да съществува и днес в Русия. А като че ли и в родна България. Всеки, дори при съвсем повърхностно вглеждане би могъл да намери обосновката за подобно твърдение:
1. Незнайно защо председателя на ВАК и по-ниските чинове в тази сложна институция се назначават пряко от министър-председателя на България.
2. Ако всяка по-нисша инстанция на ВАК се контролира от по-висшата, неясен остава моментът кой контролира президиума на ВАК. Номинално вероятно този контрол трябва да се осъществява от министър-председателя, който обаче е политическа фигура. Едва ли се занимава и с това.
3. Взетите от ВАК решения не подлежат на съдебно преразглеждане. Този момент от дейността на ВАК е много важен, защото никой пострадал от решенията на ВАК, не може да обжалва пред съд нито решенията на ВАК, нито пък да съди ВАК за пропуснати ползи. Освен това членовете на ВАК от всички равнища не носят отговорност за решенията си. Тайното гласуване им позволява да вършат, каквото си искат, защото de jure и de facto те са безотговорни.
4. Член на ВАК може да реши да провали някого, като го обвини в нещо, което е член на Наказателния кодекс – например в плагиатство. Процедурата според Закона за научните степени и звания допуска без съдебно решение на членовете на съответното равнище според случая да приемат или да не приемат плагиатството за истина.
5. Законът за научните степени и звания и правилникът за неговото приложение допускат член на някоя от инстанциите на ВАК, по време на мандата си, да придобие научна степен и научно звание – и то дори в рамките на един мандат.
Законът и правилникът позволяват различни игри: два мандата си член на специализиран научен съвет, два мандата си член на научната комисия, може и да станеш член на президиума. Това твърде много наподобява игрите на Путин и Медведев. Както някой беше изчислил, по този начин двамата може да са във властта в Русия до 2033 г. Нека някой се заеме да изчисли до коя година един послушен и предполагаемо корумпиран член на ВАК може да решава кариерата на един или друг свой колега.
На снимките:
1. Шествие на около 300 младите учени и университетски преподаватели премина по централните булеварди на столицата в деня на откриването на учебната 2007 г.
2. На 20 февруари т.г. министърът на образованието и науката Даниел Вълчев (в дясно) връчи годишните награди на МОН „За особен принос в науката” през 2007 г. Петър Кралчевски получи награда за най-млад професор.
3. Най-възрастният професор у нас е известната германистка Жана Гълъбова. На 22 февруари тя навърши 100 години.
4. Факелно шествие в защита на науката и образованието в България.
5. Млади учени излязоха на протестен митинг на площад "Батенберг" в защита на науката през октомври м.г.. Те обявиха символични награди. Премиерът Сергей Станишев бе „отличен” със "Златен пъпеш" за най-безумно изобретение - модерна държава без просвета и наука.
Снимки БГНЕС
Автор: Пламен Петров
Прочетена: 230
