или за дългия път на всеки един от нас
Професия: Психолог и учител едновременно, работно време - 24 в денонощието, почивен ден- няма предвиден, възнаграждение – проектирано като надежда. Що е то?..Отговорът не е труден, защото е единственият възможен - РОДИТЕЛ.
В съвременното ни общество никой не би назначил за офис-секретар човек без компютърна грамотност. Когато се роди дете, пред „новоназначения” родител животът поставя клаузите на най-дългата длъжностна характеристика. Без изпитателен срок. Без право на прекратяване на договора. И с постоянно растящи допълнителни изисквания за повишаване на квалификацията! За бъдещите родители темата има и алтернативен вариант – Дългият път към Златното руно. Онова същото безценно Златно руно, което Язон не само трябва да намери през куп изпитания, ами и да оцелее по време на търсенето. За да се предаде опитът на идващите след него.
Личното ми пътуване за Златното руно ме натъкна на цитат от „Историята на моя живот” на Шийла Гриноулд: „Още щом се родих, родителите ми се погрижиха да направят от мен първенец във всичко.На две години ме заведоха в Ню Хейвън, за да се науча да пиша на машина. Не научиш ли това на две години, значи си губиш времето.На три години мама ме научи да чета. Не знаеш ли да четеш на тази възраст, все едно си си губил времето.Нечетящите деца не напредват в училище и остават последни по всичко..Записаха ме и на група по пиано. Никога не е късно да се установяват положителни контакти с деца от твоята възраст...Сега съм на четири години и вярвам в себе си. Когато наесен вляза в избраната от мен градина, ще бъда изпълнен с решителност и готов да посрещна всяка ситуация, ще се превърна в първенец на градината.Когато порасна , искам да стана боклукчия!”
Тук е мястото, където се прави завръзката и се задава сюжетната линия, но аз ще прескоча това и ще тръгна от края - в търсене на златното руно на доброто родителство, родителите сякаш биологично се „препрограмират” да се бъркат в живота на детето си. Това прозрение „кацна” в отговорната ми родителска глава, когато след четири години на тръпнене и колети за студента в София, мои съседи получиха дългоочакваната диплома за бакалавър, но...бакалавър-психолог, а не юрист, за какъвто те вярваха, че се изучава четири години тяхното единствено отроче. Дипломата си е диплома, реална и дори отлична, но те така и не разбраха какво бяха намерили и какво изгубили по този дълъг път и… защо Златното руно не беше златно.
А всъщност, едва проходил наследникът и ето - Мама и Татко започват да го учат „Хайде, изяж си цялата попара, така правят добрите деца", "Добрите деца си лягат рано", „Добрите деца казват винаги Добър ден !” И следват обещания за шоколад, количка с дистанционно, кукла "Барби"... Когато слушаш мама и татко, никой не ти се кара, всички те хвалят и дивят кооооолко голям ще порастеш. И, естествено, постоянно те карат да се състезаваш по послушност с другите деца - братчета, сестричета, другарчета в яслата и градината! "Виж Ивчо как си подрежда играчките!", "Виж Ани винаги си мие ръцете преди ядене!" И дори не се сещат, че Ивчо си подрежда играчките, защото повечето е изпочупил и са му останали само две здрави. Пък Ани тайно си мие само едната ръка преди ядене и дава на мама да помирише точно измитата!!
Минава времето в поуки, в задълбочено търсене на верния курс на възпитание, за да не се пропуснат първите седем години. Тръгва детето на училище... И заваляват наставления и въпроси, естествено само за добро: "Внимавай като пресичаш!", "Научи ли си за днес?", "Защо не е изхвърлен боклука?", "Никакво излизане една седмица!", "Никакъв компютър, докато не изкараш шест за срока"... Много важно, че излизането навън е здравословно, а срокът свършва след 3 месеца... Родителите ти казват!! Те са по-големи и точка!! И естествено, сравненията не свършват:
"Виж Ивчо - от горе до долу има шестици в бележника си!"
"Виж Ани как прилично се облича !" Да, Ивчо е отличник, но пък момичетата от класа го бият, момчетата го наричат „педал”, а на Ани всички се подиграват за смешните старомодни панталони и пуловери. Тя не е Ани в училище, а Задръстенячката! Тъй минава време, търсещите НАЙ-ДОБРОТО за детето родители проучват училища и специалности, записват се дори в безплатните курсове „Как да се справим с нашия тийнейджър”, а той междувременно е станал гимназист и постепенно се прокрадва съмнението, че мама и татко не винаги са толкова прави, колкото те казват... Вече може да попита „Защо Ани и Ивчо имат цифров апарат, а аз нямам? Защо те почиват в Анталия, а аз на село? Защо те могат да ходят на дискотека, а аз не..? И започват едни отговори тип "Докато си непълнолетен аз управлявам кораба, ти гребеш!". Дори Язон би завидял на смелостта им да се борят със стихиите и да държат в платната си вятъра на седемнадесетгодишните.
И идва заветния ден, в който детето става на 18. Следва поучителното "Докато аз ти давам парите, ще ме слушаш!" Естествено, детето се бори за независимост и се хваща на работа и започва бавно да не зависи от тях...Разбира се, изборът на работа не остава без коментар, но тъкмо да бъде преглътнат и да се възвести началото на Златнорунното столетие, идва ред на неизпредената нишка за жилището - "Докато живееш под моя покрив, ще ме слушаш!" Няма как, собствеността е неприкосновена по закон и „детето” се изнася на квартира или решава да си купи жилище, което ще изплаща през остатъка от живота си! Но това не е страшно, то вече е НЕЗАВИСИМО... или поне така си мисли! Защото родителите идват на гости веднъж в месеца и нищо от опита в търсене на златното съкровище не им дава отговор защо чиниите се мият със студена вода, защо парното е пуснато на "5" при условие, че на "2" пак топли, защо новите дънки трябва да са раздърпани и защо обицата е на пъпа, а не на ухото… И сравняват ли, сравняват .."Виж Ивчо - станал шеф на отдел , кара Мерцедес, не си знае парите!", „Ани три висши изкара и доктор ще става, а ти..." Да, Ивчо освен шеф, всъщност е станал толкова дебел, че е по-лесно да бъде прескочен, отколкото заобиколен, Ани си сменя мъжете като чорапите, но това няма значение. Родителите търсят своето Златно руно, а то има значение, когато детето се научи да изхвърля боклука като Ивчо, да се образова като Ани, да забогатее като онова съседско момиче, да се задоми като сина на ония колеги... Може дори един ден да доведе най-хубавият и свестен партньор на света, но родителите, изнервени да бъдат най-добрите родители, все ще отсъдят нещо от рода на "Абеее, много слабичко ми се вижда това момиче, болнаво едно такова..." Може дори един ден „детето” да си купи жилище в центъра на София и да чуе добросъвестното "Ех и ти, как можа да го вземеш в най-голямата лудница този апартамент!".
Да си родител е отговорност… Да си добър родител е повече от отговорност. Да тръгнеш за златното съкровище и да се върнеш жив и здрав, непревъртял в укротяването на тийнейджъра си, да имаш още оптимизма да предложиш помощта си, или пък просто привечер да помълчиш пълноценно с порасналия наследник, преди той да тръгне за своето голямо пътуване - това е изкуството да бъдеш родител.
Когато синът на американеца Хорас Джаксън Браун навършил 19 години и си стягал багажа за университета, бащата започнал да си записва съветите, които искал да даде на сина си. Искал да му предаде някои мъдрости, които да му служат като карта за ориентиране в живота. По-късно бащата събрал тези съвети в книгата си "Малки поуки за живота", продадена вече в няколко милиона екземпляра. От съдържащите се в нея 511 съвета, между които впрочем има доста спорни, банални или противоречиви, като "Пей под душа!", "Вземи си куче!", аз избрах само един - Живей така, че представите на децата ти за справедливост, грижовност и честност да бъдат свързани с тебе.
...Тогава си открил Златното руно.
Автор: Албена Прокопиева,“Фактор Велико Търново”
Прочетена: 154
