Вече внасяме плодове и зеленчуци и за преработвателната промишленост
В Родопите расте растението Силивряк, което има рядката способност да увяхва и след това да разцъфва като фениск от пепелта. За подобно развитие си мечтаят повечето сектори в страната, които се “преминали своя ренесанс”... Уви, не се получава. Факт е, че България беше известен производител на плодове и зеленчуци в света. Факт е и, че сега е на едно от последните места в класацията.
През 1977 г. страната ни е била на трето място по производителност на домати - в момента внасяме този продукт от другите балкански държави. “Българското” като че ли изчезна от нашите пазари - вносна е и суровината, от която се правят консерви. Турция и Македония са наши основни доставчици. И така на практика България извършва реекспорт на суровината, изнася пари, резултатът е огромен дефицит във външнотърговския ни баланс.
От Министерството на финансите се аргументират, че като противодействие на нарастващите външнотърговски дефицит и дефицит по текущата сметка, е заложен бюджетен излишък в размер на около 3% от БВП. Въпреки високите нива на бюджетните излишъци през последните години дефицитът във външнотърговския баланс не намалява. По данни на НСИ, външнотърговското салдо на България за 2007 г. е отрицателно и възлиза на 16.4 млрд. лева.
Външнотърговското салдо в сектора за 2007 година е положително, като цяло износът на консерви се запазва в същите равнища, на каквито е бил през 2006 година - около 100 хиляди тона. Само за сравнение през 1989 година производителноста в бранша е достигала 400-500 хиляди тона годишно, заяви за вестник “Фактор“ почетният председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Александър Йоцев.
Последствията от това са, че сме
неконкурентоспособни на чуждите пазари
От Съюза на преработвателите на плодове и зеренчуци обвиняват правителството, че няма държавна политика за сектора. За пример те посочват други европейски страни, където управляващите са изградили свои приоритети на развитие на икономиката, като са закрили определени производства. Те настояват кабинетът и парламентът да приемат час по-скоро Закон за браншовите организации, който години отлежава само като проект. Неговото забавяне предизвиква периодично недоволството на бизнеса.
Няма условия за развитие на консервната промишленост, констатират браншовиците. Александър Йоцев поясни, че например в Турция има преференциални цени на водата за отглеждане на плодове и зеленчуци. У нас зеленчукопроизводителите се борят как да покрият разходите си по производството, притиснати от прекупвачите. Браншовици настояват и за въвеждането на диференцирана ставка по ДДС, каквато има в други европейски страни. По този въпрос обаче управляващите са непоклатими - ставката остава 20%.
Освен данъчното тегло пред производителите на консерви стои и друго препятствие - тежките преговори със стъкларските заводи, които поставят високи изисквания и пред останалите сектори на хранително-вкусовата промишленост.
Кой все пак успява? Сравнително добре се развиват предприятията, които са взели средства по програма САПАРД. В страната има около 80 завода, които произвеждат консерви. Едва половината работят сравнително добре. Две трети от собствеността във фирмите е българска, а чуждото участие е около 30%.
Защо родните зеленчуци и плодове са скъпи
Българските плодове и зеленчуци са оказват скъпи дори и за масовия потребител. Обяснението е, че цените на суровините в световен мащаб скачат, но цената на човешкия труд у нас - не, твърди Александър Йоцев. Огромният износ налага промяна в курса лев- евро, което няма тенденция да се случи. Упрвляващите обявиха, че сегашният курс на лева към еврото ще бъде запазен до влизането на страната ни към Еврозоната. Тези процеси влияят на инфлацията, която по последни данни е 13% на годишна база. Лошите метериологични условия също изиграха своята роля, поясняват браншовици.
Важна част за успешната реализация на българските консерви е разработването на атрактивни продукти. Тук отново излиза наяве проблемът за прекъсната връзка между наука и производство. Пред нашите производители стоят и други предизвикателства - успешното въвеждане на системата за контрол и управление на безопасността на храни и напитки НАССР, внедряване на модерни технологии. Проблемите обаче ще бъдат решени не само с активната държавната намеса, но и чрез вътрешния самоконтрол на самите фирми. А дотогава – вижте сергиите на пазара и сами ще се досетите къде сме и накъде вървим.
На снимките:
1. Все по-малко български плодове и зеленчуци могат да се намерят на българския пазар.
Снимка БГНЕС
2. На столичната борса “Слатина” трябва вече да помислят да актуализират името “Булгарплод” и да оставят само “Плод”.
Автор: Кремена Кръстева, Телевизия ББТ, Специално за “Фактор”
Прочетена: 77
